Навлезлият в мозъка му цигарен дим роди още един бисер. Той се ухили и взе да трака по клавиатурата. Натискаше клавишите силно, злобно, все едно натискаше нейната глава, все едно забиваше пирони в ковчега й. След като изля гнусната си тирада и я публикува под анонимния си коментар, хейтърът се облегна доволен на стола, усещайки удоволствието на духовния оргазъм. Често му се случваше да го прави. Почти всеки ден. Изпитваше неистов кеф да плюе, да хули, да мрази. В случая тя беше под прицела му. Цветана Пиронкова...

Цвети беше единственото българско цвете, което разцъфна в дъждовния и мрачен Париж. И вместо да й ръкопляскат, някои побързаха да я стъпчат. Така както стъпкват изхвърлените си фасове в пепелника. Фасовете на българската гнусотия, излизаща от озверелите им хейтърски души.

Да, Пиронкова можеше да играе на полуфиналите. Съвсем малко не й достигна. Поведе с 5:1 точки в онзи инфарктен тайбрек. Но, кажете ми, кой вярваше, че е възможно да достигне чак до четвъртфинала на „Ролан Гарос”.  Именно затова Цветана заслужава овации.

Всъщност, знаете ли каква е разликата между нея и онзи. Тя е родена да побеждава, да губи и да бъде известна, а той да тъне в завистта, комплексарщина и да се гъне в собствената си неизвестност.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ