Да паднеш от Англия не е срамно, дори напротив, съвсем логично е. Да загубиш с 0:4 от Англия също не е срамно, случва се. Но след такъв резултат да излезеш и да говориш пълни простотии и да се държиш като малоумник е грях. Грях към целия български народ, който продължава да се надява, че националният ни отбор съществува и има бъдеще. Той нито съществува, нито има бъдеще. Не и с тези ръководители и треньори. Вярно, половин България не успя да гледа мача заради пари, телевизионни права и незнайно още какво, но да излезеш и с най-голяма наглост да кажеш, че резултатът 0:4 не е реален, е престъпление. Хората не са тъпи, няма как да повярват на твърдението, че резултатът не е справедлив и сме заслужавали по-малко голове на “Уембли”.

Господа Борислав Михайлов, Наско Сираков и Станимир Стоилов, вие кой мач гледахте и на кой мач присъствахте? Само вие ли не видяхте, че Англия напълно заслужено и справедливо ни сложи четворка, а ако имаше още малко време, щеше да ни качи на петица, та даже и на шестица. До кога ще продължавате да заблуждавате хората и да говорите глупости от рода, че подобни загуби са ценни за бъдещото развитие на отбора. Какво развитие, след като от няколко години националният отбор стои на едно място и не отлепва и крачка напред. Пардон, отлепва и то доста сериозно, ама надолу. Срива се с всеки изминал мач. Ще кажете, загуба от Англия е най-нормалното нещо в живота. Да, така е. Но на “Уембли” България не показа нищо, наистина нищичко, за което да се хване редовият фен и да каже: “Браво, ей това ми хареса. Тази или онази атака беше добра, изиграха я”. Нямаше такова нещо. Момчетата наблюдаваха отблизо и само придружаваха английските футболисти по терена. Какви положения сме имали, какви пет лева. Анемичният удар на Станислав Ангелов или шансът на Ивелин Попов.

Това ли е развитието на националния ни отбор за последните няколко години – две атаки на “Уембли”. С това темпо на развитие, за да дочакаме гол срещу Англия, май ще трябва да се преродим няколко пъти. Боби, Мъри и Наско продължават да изумяват. Редят глупост след глупост, пазят си постовете и се оправдават с липса на шанс и класа в завършващата фаза. Нали Бербатов беше виновен, пропускаше положения, не вкарваше, не беше лидер, беше такъв и онакъв. Айде, няма го вече. Е къде са останалите лидери – Стилиян Петров, Мартин Петров, Станислав Ангелов. Нали те трябваше да поведат отбора срещу Англия на “Уембли”. Да видяхте нещо такова, защото българският фен със сигурност не го е видял. А бъдете сигурни, той е гледал мача. В кръчми, в гаражи със сателитни чинии, с приятели, роднини или кьоравейки се в интернет, няма значение, гледал е. Защото продължава да е българин и иска националният му отбор да побеждава. Както го правеше преди, но с други футболисти и други ръководители, не и с тези. Сегашните говорят само за нереален резултат и липса на шанс, ей това им е лошото, те никога не са виновни и не си подават оставките. Нищо, че България стигна повече от дъното.

И вчерашните резултати в цяла Европа го доказа за пореден път. Единствено Сан Марино получи повече голове (0:5 от Холандия) от нашето национално отборче. Ние и Лихтенщайн взехме по четири парцала, ей така, за здраве и късмет. Та Казахстан (0:3 от Турция), джуджето Андора, на което се присмивахме (0:2 от Русия) и Фарьорските острови 0:3 от Сърбия) са по-добре от нас. Боби, Наско, Мъри, спрете да заблуждавате народа, че този национален отбор има бъдеще. България няма национален отбор, има сборен тим от момчета на няколко близки мениджъри и роднини. Докато не проумеете, че така няма да стане, резултати няма да има. Ама всъщност на вас май ви е все едно. Загуба, оправдания, леко наведени глави и извинения. Прибирате се в самолета с един куп подаръци, покривате се за няколко дни, докато мине гневът на феновете и после всичко по старо му. И на следващия ден четете, че Беларус бие Франция насред Париж и цъкате с език. То само това ви остана, да цъкате и да се чудите на кой приятел мениджър да угодите и как да направите още по-фамилен националния ни отбор.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ