Всичко започна с освирквания. Типично по български, а уж мачът се игра в Англия. Феновете на Тотнъм посрещнаха Бербатов по нашенски. При всяко докосване на топката от нападателя на Фулъм тълпата ревеше, крещеше и дюдюкаше. Като сбирщина от палячовци.

Бербо мълчеше. После им отговори не с думи, а с действия. Зашлеви им шамар, грешка - гол. Както той си знае. И тогава те млъкнаха. Настана тишина.

 

Ако беше някой нервак, би ги подразнил – с мимика, с жест. Би им теглил една, а средният му пръст задължително щеше да влезе в употреба. Но Митко е от друга орбита. Не показа емоция. Нито злоба, нито пък радост след гола. Показа, че е джентълмен и че не е забравил мястото, където проходи в английския футбол.

Сетне - до края на мача, никой не посмя повече да го освирква. И как да го стори, след като Бербатов бе убил простака с мълчание. Мълчанието всъщност бе неговият кинжален удар, довел до крайното 0:1.