Ако е необходимо да посочим няколко синонима на “мъжкар”, то Гонзо със сигурност е един от тях. Георги Иванов се завърна на “Герена” в най-неподходящия момент – не се знае кой е собственикът, не се знае какъв е бюджетът, стадионът е порутен, отборът – още повече. Нужно е да се гради от самото начало, да се полагат изцяло нови основи. А за целта трябват смели сърца, трябва гладиатор като Гонзо. Трябва мъж – хем да е железен, хем и да е левскар. Ама истински. Георги Иванов е такъв.

 

За разлика от другите той не се отметна и спази думата си. Завърна се. Останалите избраха сигурността и парите. Значи не са левскари, колкото и да се тупат в гърдите, каквито и успехи да са постигнали. Едно днешно завръщане в ада на “Герена” е почти равно на влизане в групите на Шампионската лига. Защото тогава имаше ред, пари. Всичко имаше. Днес има спомен за Везалов, 4Х4 от ЦСКА и калъфки. Днес няма нищо. Само Гонзо е.

 

Затова левскарите, колкото и капризни и разглезени да са, колкото и да бленуват титлата, появявала се за последно на “Герена” преди цели 5 лета, са длъжни да не разсъбличат никого. И да дадат шанс на Георги Иванов. Процесът ще е труден, пълен с безброй изненади, но няма друг път освен този. Пътя, по който тръгна Гонзо и по който ще върви “Левски”. Първо, ще се търси треньор, после ще се гради отбор, след това ще се заложи на търпението и перспективата и чак тогава ще се чакат резултати. “Чакат”. Ето го ключа към успеха.

 

Някои сравняваха Гонзо с Наско Сираков. Ние бихме го сравнили със... Стойчо Младенов.  Стойчо е сърцето на ЦСКА. В най-голямата криза измъкна тима от пожара, пращайки го на второто място, което днес изглежда като златно. Миналото лято се престраши да се хвърли в огъня, който почти бе изпепелил “червените”. Днес Гонзо го чака същия сценарий. Но той е готов за битката. Иначе нямаше да е тук.