Стартът на новия сезон в "А" група бе даден. С "мега" сблъсъка Славия - Локомотив (Пловдив). Защо стадионът беше празен ли?! Питайте Венци Стефанов. Нали той и почти всички останали искаха ЦСКА да го няма в елита. Със зъби и нокти обясняваха как трябва да се спазват правилата, как този, който не плаща, в един момент си сърба попарата. Нищо че в съседна Сърбия грандовете Звезда и Партизан имат десетки милиони евро задължения. Само че техните управници за разлика от нашите правят всичко възможно да ги запазят, защото осъзнават, че без Звезда и Партизан футбол в Сърбия няма да има. С Чукарички и Металац футбол не се прави.

Да си дойдем на думата за празните стадиони. Може ли Венцеслав Стефанов да отговори колко фенове ще има на следните мачове (по 4 пъти през сезона) - Славия - Монтана, Славия - Пирин, Славия - Берое, Славия - Лудогорец...Или четири пъти Монтана - Пирин?!

Онези, които трябваше да са на своето място, бяха. 5000 пяха и подкрепяха. И доказаха, че няма да бъдат стъпкани. Събота. 16:00 часа. Дърво и камък се пукаше от жега. Адски пек. Два часа преди мача фенове се стичаха от всички страни. Полуголи и татуирани момчета с бири в ръце пееха онези песни, които те карат да настръхнеш. Те не отиваха на евромач срещу молдовски колхозници, които се клатушкаха с рейс и си свършиха работата срещу приятеля на Моуриньо. Тези всяващи доста сериозен респект господа се бяха запътили към...ада. Там, където зложелатели пратиха ЦСКА. Там, където много искат и се надяват ЦСКА да остане. Но не би. Точно заради тези момчета и момичета, заради онези деца и дядовци, които вчера бяха на "Армията", клубът ще възкръсне. Никой от тях не чакаше питка хлебец и кренвирш, всеки беше взел единствено любовта си към ЦСКА и вървеше. Не с наведена глава заради участта на любимия клуб, а с гордост и вяра, припявайки част от любимия рефрен: "тази безгранична лудост, никога не ще умре!" Всеки ходеше към стадиона, защото знаеше, че ЦСКА има нужда от него. ЦСКА има нужда от всяко едно червено сърце...

...А беше само обикновена контрола срещу скромния Оборище (Панагюрище).

Вълнението обаче беше като преди голямо дерби или европейски сблъсък. Феновете обсъждаха все още десетките проблеми около ЦСКА. Грешаха имената на новите футболисти, питаха се един друг този или онзи откъде идва и на какъв пост играе. Правеха го с приповдигнато настроение, лъхаше страхотен оптимизъм на фона на тежката действителност. Привържениците не спряха да подкрепят своя ЦСКА, но и признаха откровено, че на отбора му трябва време, за да стъпи на крака: "Готови сме да го дадем, нека само се раздават на терена и да покажат, че ЦСКА е нещо за тях. Ние никога няма да ги изоставим."

19:45 часа. ЦСКА е победил с 1:0. Успехът има значение, но по-важно е, че 5000 бяха там и пяха. И подкрепяха. И обичаха своя ЦСКА.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ