Да. Така е. Джуджето стана мъж. Улегнал мъж. Навремето беше сприхав, неуравновесен, избухлив. Питайте колегата Петър Бакърджиев. Беше през 2001 година есента, когато мъжките и младежките ни национали ядоха жесток бой от Чехия. На едните им забиха шест шамара, на другите – цели осем. Христо Янев тогава играеше за младежите. На въпрос след мача: “Няма ли да се извиниш след този нечуван резил?”, последва троснат отговор на Ицо досущ като адаша му - Камата: “На теб ли да се извинявам бе, тюфлек?”. Впоследствие Янев, наричан от феновете Джуджето, се извини, но продължи с някои други, макар и доста по-дребни, изцепки.

 

Днес от тях няма и следа. Никаква. Христо говори разумно, грамотно. Думата му тежи на място. Емоцията е сведена до минимум.

А и на всичко отгоре започна да впечатлява не само извън терена, но и на треньорската скамейка. Хващам се на бас, че поне едно 70-80 процента от феновете не му вярваха, когато застана начело на ЦСКА. Та Ицо нямаше никаква кариера зад гърба си. Говоря за треньорската, а не за футболната. Но ето че работата му ражда плодове. Добри плодове. „Червените” стартираха повече от стабилно във „В” група, давайки още отсега сигурна заявка за първото място.

 

Чакай, чакай, ще каже някой скептик. Първо, много е рано за крайни оценки по адрес на треньора Христо Янев. И второ – той при тази селекция, ако не изведе ЦСКА на върха, направо да си събира багажа и беж да го няма.

 

Нищо подобно, уважаеми скептици. Да, наистина е рано за крайни анализи, но защо да не споменем хубавото, когато е налице. А и ако някой си мисли, че толкова лесно се сглобява чисто нов отбор за отрицателно време, значи изобщо не разбира от футбол. Янев, изглежда разбира, нищо, че зад гърба си няма огромен стаж като треньор. От Миньор се озова директно в ЦСКА, па макар и във „В” група. И бъдете сигурни, че опитът, който в момента трупа в третия ни футболен ешалон, ще му помогне много догодина в „Б” група, а после и в елита. Защото Джуджето отдавна е изчезнало, заменено от професионалиста Янев.