Когато един ден тези страници овехтеят и за следващите поколения бъдем вече далечно минало, не забравяйте, че ние бяхме и ще останем любимките на България. Разкажете на вашите деца и внуци за онези смели осем момичета, които никога не се предадоха...

Така завършва предговорът, който златното момиче Християна Тодорова написа за книгата „Златните 8”.

Ще последва един по-различен текст за тях. За вдъхновението, което виждах през годините и видях отново във вторник вечерта на премиерата на тяхната книга. Защото това е тяхната история. И това, което са те за мен.

Не съм виждал и вероятно никога няма да видя по-добър човек от Християна. Мога да кажа, че я познавам прекалено добре. Никога за никого не е казала лоша дума. Никога не си е позволила да нагруби човек. Никога не се е противила за каквото и да било. Толкова е доверчива, че чак си пати от добрината. Минали сме през всякакви отношения – говорили сме с часове и не сме си говорили с месеци. Никой не бива да си играе с търпението и добрината на Хриси... Гордея се с нея.

Цвети Найденова е най-страхотното и откровено момиче. Тя си казва мнението такова, каквото е. Без заобикалки. Директно. Може да не ти хареса, но по-добре така, а не зад гърба. По време на работата за „Златните 8” Цвети наистина ми помагаше много и разбрах колко точен човек е. На нея мога да разчитам винаги. Дори и за помощ от личен характер...

За Рени Камберова винаги съм казвал и писал, че притежава най-красивите очи на света. С тях може да плени всеки. Рени е прекрасен човек, който може да ти подаде ръка винаги. До болка откровена, със свалени карти на масата. Рени е онази магьосница, която виждаш и ти се иска да продължиш да гледаш постоянно.

За Любомира Казанова се изписа и изговори много. Ясно е, че тя е герой заради всичко, което направи. Не само заради физическите болки, които изтърпя месеци наред, а и заради това, което й причиниха. Иска ми се обаче Буба да не бъде свързвана само с този момент. Тя е изключителен професионалист, който буквално спаси отбора миналото лято. Тя преди всичко е отличен състезател, който издържа на всичко и донесе олимпийския медал на България.

Михаела Маевска изглежда най-скромната и затворена от всички. Само така изглежда... Михи е изключително емоционален човек. Стига да я познаваш отблизо. Тя не е от онези, които ще наговори куп неща или ще се развика на някого. Тя е сдържана и може да направи такива неща, които не са по силите на никой друг. Няма да забравя как след Олимпиадата вместо да се излежава на плажа отиде на лагер на Белмекен. Това е достатъчно, нали?!

Елена Тодорова е толкова красива, че никога няма да се умори да я гледа човек. Тя е онзи елемент от ансамбъла, който винаги внася свежест и нещо различно. С изключителната усмивка тя заразява всички. Не случайно Илиана Раева я нарича „моята лудетина”. Ели е по детски чиста и дано остане такава дълго време. За качествата й на гимнастичка не коментирам. Ели е световна класа.

Катрин Велкова опознах и около коледен турнир, който организира за децата в своя клуб Локомотив (София). Видях колко старание положи и как искаше да зарадва стотици малки усмивки. Правеше го с най-чисти намерения. Тя е такава, искрена и очарователна.

На премиерата БЕШЕ ПОКАНЕНА и Цветелина Стоянова. Както за останалите, така и за нея имаше подарък. Скромен, но от сърце. Всеки решава сам за себе си чия покана да уважи. За мен Цветелина Стоянова ще остане най-красивата гимнастичка, която някога сме имали. Излишно е да коментирам безспорните блестящи качества, които притежава – първо като индивидуалистка, а след това и в ансамбъла.

Всички те написаха „Златните 8”.

Заедно с Илиана Раева и Ина Ананиева. Двете помогнаха изключително много. С Илиана Раева можеш да изкачиш всеки връх и да свършиш и невъзможното. През цялото време не спираше да ми помага с уникални детайли по книгата. Уточняваше до най-малка прецизност диалози и истории, които са се случвали през годините. Пресъздаваше ги с изключителна лекота е увлекателност.

За Ина думата благодаря е малко. „Тормозех” я всяка седмица. Наистина я опознах и разбрах колко раним човек е. По-добре късно, отколкото никога... Ине, само здраве ти пожелавам. Защото жертва част от здравето си, за да прославяш България. Радвам се за всичко, което ти се случва в момента.

Благодаря на издателство „Сиела”, че направиха възможно издаването на книгата „Златните 8”. На целия екип на Агенция БЛИЦ за помощта, която ми оказаха и за това, че ме изтърпяха.

И винаги помнете, че има едни смели осем момичета, които никога не се предадоха. Аз оставям едно местенце в сърцето си за тях. За най-обичания отбор на България, за моите момичета...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ/БЛИЦ