ЦСКА си намери фокусник за треньор. Едуард Иорданеску е един от наставниците с най-добро реноме в Румъния в момента. Северните ни съседи не разполагат с кой знае колко обещаващи треньори, но 38-годишният Еди е светъл лъч в иначе сивото битие на тамошния футбол. Защо обаче фокусник? Защото е способен да прави от нищо нещо. И престоят му в Пандури го доказва.

Очевидно призванието на сина на легендата Ангел Йорданеску-Генерала не е да бъде футболист. Той се състезава 9 години като вътрешен халф, но без особени успехи.

Има 1 мач за Стяуа, а после минава през нискоразредните Спортул Студенцеск, Униреа Фокшани, Рокар Букурещ, Петролул и Васлуй. Има и 11 мача за Рапид Букурещ, а в чужбина играе за Паниониос и Алки Ларнака. Първите си стъпки във футбола Еди прави още преди да е навършил 6 г. - през 1984-та. Разбира се - в Стяуа. Все пак баща му Ангел Йорданеску-Генерала е една от емблемите на гранда от Букурещ и съвсем логично синът му също е тясно свързан с клуба.

Но на Еди му липсва игровият талант. Затова през 2004 г. решава да окачи бутонките и тръгва по стъпките на своя баща.

Следва здраво учене - Йорданеску-младши се шлифова в школи в Италия, Испания и Англия. Едва след като натрупва теоретически знания, той влиза в треньорския щаб на Стяуа - през 2010 г. Там остава две години, в които има възможност да бъде в щаба на някои сериозни имена в румънския футбол - Виктор Пицурка, Мариус Лакътуш и Илие Думитреску. След като последният от тях напуска през есента на 2010 г., Еди поема Стяуа за два мача. В края на март 2012 г. Йорданеску напуска гранда и отива във Васлуй, където е асистент на друг добре котиращ се румънски треньор - Мариус Шумудика, който изведе Астра Гюргево до титлата през изминалия сезон.

Там се задържа до септември 2012 г., а от началото на 2013 г. поема третодивизионния Фортуна Брази, с което стартира и кариерата си на старши треньор. Целта е промоция, но Еди не я постига и напуска, този път в посока втородивизионния Търгу Муреш. Поема тима, но е освободен само след 6 мача. Следва период от над година, в която Йорданеску не е треньор, но усилено трупа знания, ходи по стажове и следи модерните тенденции във футбола. В крайна сметка трудът му се отплаща и получава своя шанс.

На 16 декември 2014 г. той поема елитния Пандури Търгу Жиу. Клуб от миньорски регион, който е издържан от общината. Пандури трябва да се бори за оцеляването си, тъй като от 18-те участници изпадат 6 заради промяна на формата в първенството. Еди поема тима в зоната на изпадащи те, прави селекция и реанимира предварително сочения за обречен отбор. През пролетта завършва с баланс 8 победи, 3 равенства и 6 загуби, като бие Стяуа с 3:1, ЧФР Клуж с 4:0 и Поли Яш с 5:2. Освен това стига финал за Купата на лигата, но губи от Стяуа. Пандури завършва 9-и, но най-доброто тепърва предстои. През лятото той взима няколко играчи, от които перлата е нападателят Йоан Хора. Другите звезди са бранителят Кристиян Съпунару и халфовете Дан Нистор и Михай Радуц. Преди да дойдат в Пандури, те не са популярни играчи, но Йорданеску изстисква максимума от тях.

Едно от ключовите решения на Еди е да налага Йоан Хора като централен нападател, а не крило, какъвто играе преди това. И играчът бележи непрестанно - става голмайстор на първенството с 19 попадения. Пандури лети на терена, през целия шампионат е в челната тройка и завършва 3-ти след Астра и Стяуа, които са с много по-скъпи играчи. Воден от философията на нападателния футбол, Йорданеску превръща тима в един от най-атрактивните. Често отзивите за представянето на Пандури са по-ласкави, отколкото за това на шампиона Астра и Стяуа. Тимът играе със сърце и много ентусиазъм и в крайна сметка сбъдва мечтата на треньора Еди - квота за Лига Европа. Така от незначителен отбор, за който всички си мислят, че ще отпадне, Пандури се превръща в евроучастник. Гордостта на Търгу Жиу става фактор в румънския футбол, но... Еди не подновява контракта си с клуба.

"Не виждам перспектива. Общината не дава достатъчно пари, няма как да просперираме. Ако се запази финансовата ситуация, клубът няма добро бъдеще", аргументира се Йорданеску. Президентът на Пандури Нарцис Радукан пък коментира: "Изключително сме благодарни на Еди за това, което направи за година и половина. Той постигна нещо невероятно. Но сме изправени пред  суровата действителност в румънския футбол - няма пари. И по тази причина няма как да го задържим, той трябва да се развива". Йорданеску обаче оставя добро наследство и Пандури няма загуба от началото на сезона под ръководството на Петре Григораш (играл за Добруджа, Левски и Локо Пд). А Еди сякаш тепърва ще има възможността да развие своите качества - ЦСКА на Гриша Ганчев е много по-обещаващ проект от общинските пари на Пандури и защо да не се окаже катапулт за кариерата на Йорданеску?!

Самият той бяга от клишетата. За това говори любимата му схема 3-5-2, която е хит в доста водещи отбори на Запад (Ювентус е емблематичен в нейното прилагане), но по нашите географски ширини все още не е никак популярна. 38-годишният специалист обаче е получил футболното си образование в Испания, Италия и Англия и по тази причина си е изградил доста по-напредничаво мислене. "3-5-2 е схемата на бъдещето", отсича Йорданеску. "4-2-3-1 е прекалено консервативна. Използвам и нея, но определено предпочитам 3-5-2", добавя треньорът. В повечето срещи начело на Пандури той подрежда тима в 3-5-2, но в отделни мачове е прибягвал и към 4-2-3-1.
 

На "Армията" обаче може би ще му е трудно да използва любимата си постройка точно в този момент. От една страна, родните играчи не са твърде наясно с нея, а от друга - засега ЦСКА като че ли няма необходимия кадрови потенциал за тази постройка. Ако обаче Еди се задържи начело на отбора, той несъмнено ще я наложи.
ВИКТОР ГЕЦОВ, „ТЕМА СПОРТ”