Задава се големият мач. Всичко кънти с ехото на бокс. Кубрат ще се бие. Кубрат българина, както написах в един мой коментар след поредната му победа. Този път няма смисъл от много думи. Великата Юлия Берберян ги написа във "Фейсбук". От тях лъха всичко, но не и това, което трябва. За първи път от много години България ми изглежда малко по-обединена. България се обедини около Кубрат Пулев и малката Крисия заедно с другите двама виртуози на пиано - Хасан и Ибрахим, които ще ни представят на детската Евровизия. България се обедини, г-жо Берберян, както навремето го правеше заради легендарните ви дъщери. После го направи заради онова лудо американско лято през 1994 година и националите по футбол. И от тогава тръгна в бездната разделена повече отвсякога. Не ви отива да критикувате, въпреки че чисто законово може и да сте права. Думите на Кубрат Пулев, че Кличко се държи като момиченце, бъдете сигурна, нямат ни най-малка цел да обидят, захвърлят или обругаят нежната половина на света. Та нали до всеки успял мъже стои поне една жена.

Преди да напишете вашите думи днес, защо не преброихте до десет и не опитахте да вникнете в езика на бокса. Език, който не е от вчера и днес, а отпреди повече от сто години. Противниците си разменят реплики, понякога и не толкова лицеприятни, но го има в играта. Да, тенисът е вероятно най-интелигентният спорт. По време на мач едно кихане или закашляне ще бъде прието като ниска култура, камо ли реплика или изречена обида. Но, г-жо Берберян, Кубрат не заслужава това, което казахте за него. Той поне малко обедини България. Нека утре вечер бъдем всички с него, за да постигне победа не само за себе си, а и за България. А той ще прости на всеки, защото отдавна е надживял дребните и злобни български заяждания и подмятания.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ