Наистина по това време на централния нападател на Левски му беше позволено да раздава лакти наляво и надясно по българските терени, но когато през следващата година Гонзо заигра във Франция, той не можеше да вкара дори и на тренировка. И тъй като честността на директора на Левски не подлежи на съмнение, остава обяснението, че още от времената когато беше централен нападател на сините, Георги Иванов си мисли, че по правилник на играчите от неговия отбор е позволено да удрят противниците. Но ако съперниците опитат да отвърнат със същото, те трябва да бъдат наказвани строго. Вероятно затова след мача с Литекс в синия лагер бяха убедени, че реферът е взел правилното решение да не отсъжда нищо, след като Гаджев удари окото в защитник на Литекс, който искаше да избие топката.

Никой на „Герена” не искаше дори да си помисли, че е било възможно Бедоя да бъде наказан за провокативното си участието в двата скандала, след които бяха изгонени Йонсен и Перес. Сигурен съм, че в синия лагер са убедени, че съдията е спазил правилника, когато за едно и също деяние наказа по различен начин защитника на Левски Минев и нападателя на Литекс Йонсен.   

И така Гонзо, без да иска разкри, че скандалите на Герена бяха предизвикани от дълбоко вкоренените в съзнанието на сините двойни стандарти. Примери в близката и по-далечна история колкото щеш. Ще припомня само есента на 2004 г., когато едно попадение на ЦСКА във вратата на Марек, което Хазуров отбеляза след игра с ръка на Стойко Сакалиев, беше обявено за „престъплението на века“, а от синия лагер се заканиха да съдят рефера, БФС и кой ли не още.

Само след две седмици Левски изравни по същия начин (игра с ръка на Телкийски) срещу ЦСКА. Въпреки това след мача тогавашния шеф на УС на Левски Георги Марков (с фюрерските мустачки) заяви: „Това беше само една малка компенсация за големите неправди срещу Левски...“ А дали всъщност „големите неправди“ не са чисто и просто футболни загуби, може да се разбере от историята на синия клуб...
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ