Свърши мъчително и досадно лято, в което едни момчета трябваше да се потят във фитнеса, да слушат за разни схеми, да гледат чертежи, да тренират, ходят на лагери, играят мачове. Егати досадата. Друго си е на морето, под чадъра и в дискотеката, барабар с охраната. Нали вече сме звезди, имаме Бентли, ходим и с охрана. Е, сега свободно време, колкото щеш, мъчителното лято приключи. Този път обаче е време за въпроси, които горчат. Трябват отговори. Но не в стил: „хващаме се за ръце и работим заедно, за да успеем.“ Трябват конкретни отговори, анализи, планове, промени. Ако не, довиждане. Да идват другите, които да опитат да променят баскетболната система. Защото тя е болна. Разболя се внезапно след кончината на Михаил Михов. Не че по негово време българският баскетбол цъфтеше, но поне мърдаше, живуркаше. А при Георги Глушков той е мъртъв. Ще кажете, силни думи, съсипвате ги от критики тия хора. Така е, и с право. Погледнете представянето на националния отбор, на тези отдолу, на женските формации. Почти навсякъде крах и няма светлина в тунела. И едни и същи хора се въртят, сякаш са вързани за постовете си и ще бъдат сменени само пожизнено. Варчев, Тити, Росен Барчовски, Иван Чолаков и дотук. Четири-пет човека са хванали кокала и не го пускат. Хора, дайте шанс и на другите. Нека и те да се пробват, вас ви видяхме какво можете.
Тити, искаш градивна критика, а не негативна. Пожела да критикуваме теб, а не играчите. Нека започнем по реда на нещата. Още, когато смени Росен Барчовски миналата есен, си сложи таралеж в гащите. Някой друг (сигурни сме, че е така) или може би самият ти реши да върнеш близнаците Калоян и Деян в отбора. Заложи първа мина в отбора. Тити, когато двама състезатели откажат да играят за националния отбор, те нямат място в него. Естествено, има изключения, когато става въпрос за звезда от ранга на Пау Гасол или някой подобен. И откаже поради уважителна причина. А думи от сорта, ние имахме тежък сезон, ще си почиваме, ама ще играем, ако се класираме на Европейското, са ПОДИГРАВКА. Това е предателство към България. Това е предателство към останалите в отбора, към теб самия. Защото още миналата есен двамата хубавци решиха, че всичко им е позволено и могат да си разиграват коня, както си пожелаят. Така де, нали над тях стои Варчев, който е близък с Глушков и т.н., схемата е ясна. Дано само връщането ти начело на тима да не е било с уговорката за задължително връщане на близнаците. Тогава още миналата есен ти си направил компромис със себе си, ставайки заложник на двама играчи.
Тити, защо в отбора не е Христо Николов-Гларуса? Вярно ли е, че имаш някакви лични отношения и заради това не го викаш? Ако е така, това е предателство към България. Много добре знаеш на какво дередже е баскетболът ни в момента и да се лишиш от един от малкото състезатели, които играят навън...Или пак опираме до това, че близнаците трябва да играят и евентуалното идване на Гларуса ще ги прати на пейката. А това ще разпали война в съблекалнята, ще се чудиш как да я овладееш. И затова я караме на максимата: „Абе, по-добре тишина и без един Гларус, отколкото война с двамата тартори.“
Тити, защо не разчиташ на Александър Груев? Мисля, че той има място в този национален отбор, в който е Николай Върбанов, например. Нищо против баскетболиста, но това е един от най-слабите състезатели, появявали се в националния отбор. Върбанов има точно 12 точки! в четири мача. Това са четири тройки, които дете от махалата без да иска ще вкара в четири мача. България на практика игра без център в целия квалификационен турнир.
Тити, извинявай, но когато твоите баскетболисти си позволяват да ти крещят в лицето публично по време на мачове (представяме си какво е на тренировки), си изпуснал колата. Който и да е, не е незаменим. И без Калоян можем, и без Деян, и без Асен, Иван и т.н.
За да не мислиш, че ти си най-виновен за слабата игра на тима в част от мачовете, питаме други фактори, които се крият зад гърба ти и зад темата „колко са лоши близнаците и как рушат отбора.“
Господин Глушков, ако ще управлявате федерацията по баскетбол така, няма нужда. Може и да правите всичко по силите си да развивате този спорт, но той не върви. Защо продължавате да позволявате по петима чужденци да играят в клубните отбори. Откъде чакате тогава български баскетболисти, които да играят горе-долу прилично срещу баскетболните „титани“ от Румъния, Исландия и Естония. Знам, че имате отговор – американците са атрактивни и вдигат интереса. Глупости на търкалета. Във Варна да не би да няма интерес към баскетбола?! Там няма американци. Чужденците само идват и лапат големите пари, нали знаете, че те взимат в пъти повече от българските баскетболисти.
Сега е ред да се извините всички! От баскетболистите, минем през треньорите и стигнем до ръководителите. А не да слушаме, че ще правите анализи и ще работите за следващите квалификации. На такива се наслушахме, а баскетболът ни затъва. Защото робувате на лигльовци като Деян, Калоян, Иван и останалите, които и професори станаха. Лилов даже публично каза, че отборът няма нужда от критики и анализи, а да му вярваме. Момче, не си направил нищо, за да ти вярваме, но ние пак го правим, защото обичаме баскетбола. И помним Гошо Младенов, Спас Натов, Дидо Димитров, Данчо Колев, Сашо Везенков, Иван Ценов и т.н. Преди няколко дни Петко Маринов каза с болка: „Тези сегашните не знаят историята. Не знаят легендите и затова нямат бъдеще.“ И е напълно прав. Тези сегашните си мислят, че баскетболът започва от тях. Те не са виновни, виновни са онези, които клякат пред тях. Глушков, Тити и останалите...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
