Пристигнал с името на добре разбиращ се с различните типове хора, Карло Анчелоти загуби любовта на звездите и се провали в Байерн. Как се случи това?

Карло Анчелоти избърза пред неговото добро реноме. Смяташе се, че като никой друг във футболния бизнес той може да се разбира със звездите. Той поддържал доброто настроение както при по-важните, така и при по-маловажните играчи в отборите, които е ръководил. Като шампион на доброто настроение, като модератор с голям опит и с неподправени свръхчовешки способности той пристигна в Байерн. След изискващия и от човешка гледна точка отчасти сложен Пеп Гуардиола нещата трябваше отново да тръгнат по-хармонично на „Зебенер Щрасе“. И отначало изглеждаше, че всичко това функционира.

Не след дълго играчите започнаха да мечтаят. „Италианецът е един лекомислен, открит и позитивен тип“, каза само след около година Франк Рибери. „Той обича играчите си, а и ние го забелязваме. Анчелоти е шампион във всяко едно отношение. В друг случай той не би се справил тук да изгради толкова хармонична атмосфера. Така всички заедно сме успешни“, добави още бившият френски национал.

Самият Анчелоти обясни месец по-късно в интервю: „Елементарно е да изградиш едно добро отношение с всички онези, с които работиш. Гледам на това дори като най-важната част от моята работа. Когато хората се разбират, е по-лесно и по-приятно“. И отначало много неща бяха прости и приятни за всички.

Бившият германски национал Мемет Шол видя още след първия мач след освобождаването от веригата на Гуардиола, че играчите се наслаждават на техните нови свободи и на забавните, но и в сравнение с тези на испанеца по-елементарни тренировки. Поне в началото. В един момент обаче започнаха да им липсват по-натоварващите физически занимания на Гуардиола. Беше един бавен процес, който бе прекъсван или отлаган няколко пъти с върхови моменти. След слабите фази следваха успехи, които предотвратяваха ескалация в един по-ранен етап. След това имаше целувки за Рибери или Ариен Робен. Един първи повратен момент бе загубата с 2:3 от Борусия (Дортмунд) на полуфиналите за Купата на Германия в края на април.

Големите успехи като победите в Бундеслигата срещу РазенБалшпорт Лайпциг и Борусия (Дортмунд) осигуряваха доверието между треньора и отбора. Отпадането от Шампионската лига миналия сезон можеше да надраска сериозно това доверие. Ръководителите на клуба около изпълнителния директор Карл-Хайнц Румениге и Анчелоти дълго време оправдаваха провала срещу Реал (Мадрид) със съдията Виктор Касай, докато някои играчи погрешно повярваха, че реферът е изиграл фактически главна роля. Изглеждащата като незаслужена загуба от Борусия (Дортмунд) и проиграният трофей за купата на страната все пак събудиха съмненията колко успешни биха могли да бъдат отчасти остарелите методи на Анчелоти.

Играчи и ръководители след това се надяваха в унисон, че през новия сезон ще бъде по-добре. Това обаче не се случи. Байерн разочарова още в първия кръг срещу Байер (Леверкузен) въпреки успеха с 3:1, а представянето в Бремен също не  бе убедително. Това, че точно Томас Мюлер, който всъщност е много лоялен играч, след мача открито разкритикува треньора, бе първият знак за изострената ситуация. Последва широко дискутираното интервю на Роберт Левандовски пред „Шпигел“ и след това разделените реакции на клубните босове.

Ясната позиция на Анчелоти се очакваше напразно. Той прехвърли отговорността на спортния директор Хасан Салихамиджич, който се изказа в крайна сметка за придържане към правилата. Накрая бе и откритото хвърляне на екипа от страна на Франк Рибери в Шампионската лига срещу Андерлехт (3:0) при смяната си. Едно ясно противопоставяне на вече сериозно критикувания треньор и още един знак, че липсата от подкрепа в този момент от високите етажи на ръководителите се усеща и от играчите.

Колко сериозно Анчелоти е започнал да губи през септември добрите отношения с неговите хора, се показа и стартовият състав за мача с ПСЖ, който той съобщи на играчите във вечерта на срещата. За великодушни спортисти като Матс Хумелс, Рибери, Ариен Робен или Жером Боатенг тези мачове са просто задължителни. В такива срещи те искат да са на терена, а особено Хумелс и Робен имат и добри спортни аргументи да го искат. Анчелоти обаче се отказа и от четиримата в своя стартов състав. Това решение явно не комуникираше с очаквания от повечето специалисти състав.

На Анчелоти му е било напълно ясно, че това действие ще повиши мощно напрежението срещу него в случай на загуба. И така горчивата вечер в Париж в крайна сметка даде финалния импулс за босовете точно сега да се разделят с италианеца. „Не е така, че сме взели едно такова решение заради един загубен мач. Отборът от няколко седмици и месеци имаше развитие, което вървеше надолу. Факт е, че треньорът от моя гледна точка в последните дни загуби доверието и имаше срещу себе си петима играчи. Това не можеше да се издържи“, каза президентът Ули Хьонес.

В ерата на Анчелоти като цяло твърде много неща се прикриваха, започвайки се от все пак победоносните, но и посредствени представяния в началото. Индивидуалните качества на отделни играчи се грижеха за много позитивни резултати, но като отбор баварците рядко се представяха единни. След напълно незадоволителни представяния Анчелоти за голямо учудване казваше, че е доволен. „Аз не съм от вчера. Много хора говорят за стратегия, за тактика и за позициите на играчите. Твърде много е. Футболът е прост“, каза Анчелоти след слабата игра срещу Андерлехт.

Повечето от играчите видяха нещата по друг начин, а големият емпат Анчелоти или не го забеляза, или пък му бе все тая.

По материал на Никлас КЬОНИГ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ