„В състава на Севия изпъкват няколко любопитни имена”, „Дузпа, това е дузпа за Севия!”, „Кореа се реваншира за пропуснатата дузпа и прави резултата 2:0 за Севия”.

Цитатите са от телевизионния коментатор на снощния осминафинал от Шампионската лига между Севиля и Лестър (2:1).

През цялото време колегата, чието име няма да споменаваме, не се спря да ни набива в ушите как се произнася името на известния испански отбор.

Той хем е прав, хем и не е прав.

На латиница тимът се изписва Sevillа, а двойното „L” не се чете „Л”, а „И” или „Ий”. И би било правилно да изговаряме Севийя. Наименованието на футболния клуб и респективно на популярния южен испански град обаче от десетки години е известно у нас като Севиля. Придобило е гражданственост и е някак си дразнещо произношението Севийа. Какво ти дразнещо, направи ти запарва ухото! Дали защото искаше да се направи на интересен или просто се опитваше да ни убеди в правотата си, но журналистът доста пресоли манджата, карайки някои зрители или да изключат звука на телевизора си или да превключат на другия мач, където Ювентус победи Порто с 2:0 като гост.

Подобни опити да преправяме една наложена традиция и да изменяме транскрипцията обикновено има обратен ефект. Все едно от днес рязко да започнем да наричаме столицата на САЩ Уошингтън (както би трябвало да бъде) вместо Вашингтон. Същото се отнася и за някои холандски имена, където често буквата „G”  не се чете „Г”, а „Х”. Но при нас е обратното. Или по-точно – в руския език е така, откъдето е дошло влиянието в България. Така например Рууд Гулит трябва да се произнася Рууд Хулит, Луис Ван Гаал – Луис Ван Хаал, а бившият вратар Ед де Гуй всъщност е Ед де Х.й.

Нищо лично срещу спортния коментатор, който иначе се справя на ниво пред микрофона – богатата му спортна култура си личи, а речникът му не е пълен с паразити и клишета. Нека обаче колегата знае, че подобни битки срещу гражданствеността завършват по начина, по който Хоакин Кореа изпълни дузпата снощи...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ