Най-добрият български отбор в момента след Лудогорец е Пирин (Благоевград). Без излишни спорове. Фактите показват с точност твърдението. В последните пет мача Лудогорец има четири победи и един равен. Пирин е с четири победи и една загуба. Преди началото на зимната пауза на първенството отборът от Благоевград беше на 11-то място с 19 точки. Пет кръга по-късно е на 8-мо място с 31 точки! Само за пет двубоя „орлетата” прибавиха 12 точки към актива си и напуснаха дъното. Четирите победи са над Левски, Монтана, Локомотив Пловдив и Славия. Единствената загуба е от Лудогорец.

Някои треньори не обичат да се изтъкват и използват втръсналите клишета – всичко е благодарение на момчетата, ние сме колектив, всички се раздадоха и т.н. Факт е обаче, че Милен Радуканов промени Пирин. Направи го сякаш с лекота. Какво обаче му коства този възход, не питайте. Трудно е от тим, който се бе запътил по-скоро към „Б” група, да го върнеш в средата на класирането. Радуканов обаче се зае и засега се справя чудесно. Естествено, с основната заслуга и на футболистите.

Още в дебюта си победи Левски. След това надви и Локомотив (Пловдив). А „смърфовете” са един от най-добрите и опитни състави. След това Пирин отупа и Славия с 4:0. Успехът си е успех въпреки омаловажаването от някои заради изявите на „белите”, които могат да паднат от всеки противник, когато и с колкото гола разлика пожелаят.

Да се върнем на доктор Радукан. Така го наричаха още по време на престоя му в ЦСКА. Нали помните откъде започна? Като помощник преводач на Йоан Андоне. И после спечели два трофея с „червените”. Всъщност, помните ли на кое място се намираше ЦСКА, когато специалистът по възкръсване бе назначен за постоянен треньор? На 9-то. Финишира на 3-то. Явно съдбата го е орисала да вади горещите кестени. Да преподава и да лекува. Доктор Радукан винаги има готов лек за феновете, и за душата. Защото преди привържениците на ЦСКА го уважаваха, а сега тези на Пирин вече го носят на ръце. Преди Милен донесе последните два трофея във витрината на „Българска армия”, а сега прави изключителни неща в Благоевград.

Отсъствието му от треньорската професия бе дълго и изненадващо. За мен дори необяснимо. От 1 септември 2014 година до януари 2017-та. Две години и три месеца. Период, в който Радуканов инвестираше в себе си. Ходеше на тренировки, кампове, учеше се и...не спираше да се учи. Още, когато бе в ЦСКА, казваше, че има какво да прибави към знанията си. Винаги е бил скромен и работлив. Винаги е бил професионалист. И не се притесняваше, че е без работа. Защото през това време работеше и знаеше, че един ден ще се завърне. За да лекува...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ