Феновете на бокса чакат мача на Кубрат Пулев срещу Кевин Джонсън. И стискат палци за победа с надеждата да не бъдат разочаровани. Дано да не бъдат...
Има обаче някои съмнения, които човек трудно може да изкаже, за да не засегне Кобрата и за да не го обявят за родоотстъпник. Или за човек, който просто ей така се заяжда, вместо да чака шоуто, да стиска палци и да се кефи неистово на всяка страховита атака на нашето момче.
С риск да ме обявят за някакъв си там заядливец, аз ще изкажа собствените си съмнения.
Първо, предстоящият спектакъл ми намирисва на нагласена работа. Плоските закачки между двамата опоненти не могат да ме накарат да им повярвам, че ще видя честна битка. Извинявайте, ама футболният тим на Драгалевци има повече шанс да измъкне точка от Реал на „Бернабеу”, отколкото Кобрата да падне утре вечер.
Второ, този Кевин ли е, Джонсън ли е, прилича на всичко друго, но не и на боксьор. Има вид на рапър, който не може да пее. На съмнителен тип, изскочил от дрогираните улици на тъмните квартали на Ню Йорк. На поредното търкалящо се кюфте, което Кобрата ще схруска – било за отрицателно време или за няколко рунда повече. Поредното, защото и някои от предишните съперници на Кубрат бяха същата стока – мазни, сланинести, без капчица вид на боксьор. Ама на истински професионален боксьор от ония славни години на Мохамед Али, Майк Тайсън и прочие.
Трето, така и не ми е ясно как ги подбират съперниците в професионалния бокс. Има ли някакъв принцип, някакъв критерий. Както е да речем във футбола – жребий, елиминации, мачове, битки не една и две и чак тогава финал за титлата. Или тука ти намират някакъв изпаднал в парична депресия пич, който пропътува хиляди километри, за да му набият канчето. Ама на него не му пука. Важното е да бъде издръжлив на бой, защото след пердаха банковата му сметка ще набъбне. Болките ще преминат, но пачките ще шумят в джобовете му.
И все пак - иска ми се да вярвам, че това са си някакви мои фантазии. Иска ми се да вярвам, че мачът ще е истински, че Кевин Джонсън е класа и ще се опъне на нашето момче. Иска ми се да вярвам, че след големия финал на Кобрата срещу Кличко (подчертавам – СЛЕД, а не преди) имаше и други истински мачове на популярния и обичан от много българи наш сънародник. Иска ми се да вярвам, че когато говори толкова силно и топло за България, Кубрат го прави от сърце. Прави го като националист в добрия смисъл на думата... Всъщност, за последното съм сигурен на 100 процента. Но за другото... За другото дано не съм прав.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ
