Подиумът на родния баскетбол толкова се е продънил, че е заприличал на огромна черна дупка, чийто край не се вижда. Стигнахме дотам да се радваме на инфарктни успехи срещу джуджета като Исландия, където оранжевата топка я мислят за огромен портокал. Навремето такива като исландчетата, които снощи и със ски да бяха излезли на игрището, пак трудно щяхме да победим, ги отвявахме с лекота.

 

Днес обаче ситуацията в родния баскетбол е плачевна. Направо трагична. И главният виновник не е Константин Папазов. Хайде най-после да изплюем камъчето и да посочим тези, които ги гони звездоманията и си мислят, че са хванали Майкъл Джордан за потника. За прословутите близнаци иде реч – Калоян и Деян. Че са добри спортисти, добри са, но са и мамини синчета, дето тропат по масата. И когато добрият татко Тити не се съгласи, почват да се мръщят, тръшкат и да правят каквото си поискат.

 

То и при волейболните национали има близнаци, ама те играят на олимпиади и до четвъртото място достигат. Газят, мачкат и печелят не срещу исландски лилипути, а срещу истински исполини. А баскетболните близнаци олимпиадата не могат да я помиришат, камо ли да участват.

 

Ще кажат някои – чакай малко, нали Тити е треньор, той трябва да ги озапти, да ги вкара в час. Да, но това хич не е лесна работа, след като насреща ти изскачат трудни и тежки характери от които, повярвайте, даже и Пат Райли ще вдигне ръце.

 

Проблемът в националния не е в липсата на качествени баскетболисти, а в отсъствието на колектива. И докато най-добрите като близнаците не разберат това и не им дойде акълът в главата, не на европейско, ами и на африканско първенство няма да се класираме.