Годината е 2002. Денят – 21 юни. Бразилия играе четвъртфинал на Мондиал 2002 срещу Англия. Резултатът е 1:1, а минутата 51-ва. Отсъдено е нарушение на 38 метра от вратата на Дейвид Сиймън. Зад топката застава едно 22-годишно момче. С дълга къдрава коса, изпъкнали зъби и заразителна усмивка.... Секунди по-късно топката се озовава в английската врата, а всички футболисти на “трите лъва” гледат невярващо.... От тук започва приказката на Роналдиньо. Бразилия печели световната титла, а славата на магьосника от ПСЖ обикаля света. Дотогава бразилският гений все още не е особено популярен, макар да блести е екипа на парижани. Следващите години светът е в краката му и ... в усмивката му. Всяко докосване, всеки финт, магията и любовта, истинската наслада от допира с топката... всичко това пленява всеки, който е имал удоволствието да наблюдава Роналдиньо.



Историята е известна. Барселона, една “Златна топка” (2005 година), Милан и обратно в Бразилия. Няма нужда да припомняме всичко, което правеше Роналдиньо с топката. Просто няма достатъчно силни думи, които да опишат удоволствието, което се усещаше от неговата игра. Ексцентричният бос на Милан Силвио Берлускони толкова много го обичал, че накарал проститутки да слагат маски с неговия лик по време на секс... (според показанията в съда на част от дамите).

Сравненията във футбола са неизменна част от играта. Кристиано Роналдо и Меси, Зидан и Роналдо... през няколко години има една двойка или тройка футболисти, които спорят за отличието – най-добър в света. Но не и в пика на Роналдиньо. Ако сега попитаме футболните фенове, кой е най-добрият футболист в света, веднага ще се породи спор – Меси, Роналдо, Иниеста... А в най-добрите години на бразилеца нямаше футболен фен, който мигновено да не отвърне - Роналдиньо!

________.jpg

Само споменът от препълнените трибуни на “Сантяго Бернабеу”, които станали на крака аплодират Роналдиньо, говори достатъчно. Бразилецът, който цял мач правеше каквото си поиска на терена и вкара два гола в Ел Класико, е може би единственият футболист, удостоен с такава чест. Това казва всичко...

динхо_1.jpg

Но тези времена отминаха. Сега зъбатият гений е на 33 години. Играе в Бразилия и все още прави чудеса с топката...

“Искам да участвам на световното първенство в Бразилия през 2014 година, след което да прекратя футболната си кариера”, споделя неведнъж Роналдиньо.

Преди три дни, след година прекъсване, той отново се появи с националната фланелка. Излезе на “Уембли” срещу същата тази Англия, срещу която излетя към върха. И в сряда вечерта може би угасна последната мечта на Роналдиньо. Бразилецът бе бледо копие на това, което сме свикнали да виждаме от него. Липсваше усмивката, може би липсваше удоволствието...Там, застанал на 11 метра от голлинията, той вече не бе онзи лидер. Пропусната дузпа, слаби 45 минути и смяна на почивката....



“Когато кажа “сбогом” на футбола, аз ще плача до края на живота си. Когато един ден аз умра, не искам да ме погребвате на гробищата или някъде другаде. Искам да ми направите малък храм до футболен стадион и да сложите до мен една топка. Защото топката е моята любов и моят живот”, заяви наскоро Роналдиньо....



Може би скоро ще замени усмивката със сълзи, може би няма да бъде на Мондиал 2014, може би момчето с уникални умения и усмивка си отива от футбола...