Ще си призная нещо - не харесвам Барселона, не харесвам Ливърпул. Фен съм на Реал (Мадрид) и на Уест Хям. Някои вероятно ще кажат, че не обичам футбола, щом не харесвам тези два отбора. Но не е така - обичам го. Гледам дори мачове от сорта на Верея - Септември, а наскоро бях на мач от "А" окръжна. Оценявам футбола, наслаждавам му се, просто като всеки друг си имам любими отбори, които вече казах.
Седнах да гледам мача с усещането, че ще бъдат просто протоколни 90 минути и няма как Барселона да не се класира за финала. Да, знам магията на Ливърпул, гледах онзи финал в Милан, гледам редовно мачовете им. Знам, че понякога се случват чудеса и сме били много пъти свидетели на тях. Но срещу себе си имат Барселона. И ще са без Салах, Фирмино, Кейта.
Барселона с Меси, Суарес, Ракитич, Коутиньо... Грандът на грандовете. И не си и помислях, че може да направят подобна издънка втора поредна година. Преди мача един приятел ми написа: И да викаш за Барса.
Казах му, че Ливърпул са ми по-симпатични, но за жалост нямат шанс за краен успех.
След ранния гол помислих, че им е нужен още един до почивката, иначе няма шанс. Все очаквах отнякъде Меси да измисли нещо гениално и да вкара гол. Или пък Суарес да избухне.
Winbet - победата е емоция! (18+)
Втори гол, трети гол... Радвах се. Чувах какво се случва на стадиона. "Анфийлд" се тресе. Вече бях сигурен, че Барселона няма как да се спаси. По лицата им се четеше. В играта им се виждаше. Дали заради Валверде или заради добрата преднина, но още в началото Барселона изглеждаше като отбор, който е дошъл за протоколен реванш. А започнеш ли мач така, просто няма как да се върнеш обратно и да се вдигнеш.
От друга страна беше Ливърпул. Непримирим, борбен, вдъхновен. Онази разходка на Салах с тениската и посланието. Тя казваше всичко. Геният Клоп с лукавата усмивка, който сякаш усещаше какво ще се случи. Усещаше превъзходството си и това, че ставаме свидетели на мач за историята...
Трима контузени, един сменен принудително. Всичко бе против Ливърпул, но и нищо не можеше да спре Ливърпул.
Ориги, Вайналдум, Вайналдум и отново Ориги след миг гениалност от Александър-Арнолд.
Гледаш телевизора и се влюбваш в Ливърпул и в неговата магия. Да, този клуб наистина носи магия със себе си. Няма как да си фен на футбола и да не са ти симпатични, да не ти влязат под кожата. Гледаш и разбираш защо футболът е велика игра. И защо всички говорят за този дух, за този ореол, за тази мантра около "червените" от Мърсидайд.
Някой ден се надявам да срещна Клоп и да му стисна ръката за това, на което снощи ни направи свидетели.
И се надявам, за да бъде футболът наистина жив, да бъде наистина магия, на финала да бъде Аякс. Заради историята, заради тези млади момчета, заради същия този дух, който носи и Ливърпул.
П.С. На финала ще съм за Аякс, ако стигнат дотам. Но в мое лице Ливърпул има още един симпатизант. Защото не може да обичаш футбола и да не изпитваш добри чувства към Ливърпул. Невъзможно е!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ
