Някои нощи остават завинаги в сърцето и душата. Като снощната. Магическа и величествена.
Уест Хям се сбогува по помпозен начин със своя дом "Ъптън Парк" след знаменита победа над Манчестър Юнайтед с 3:2. Победа на силата, духа и волята на "чуковете". Победа за историята.
Радост, делириум, болка, тъга, пак радост, пак делириум, пак болка.
Всички тези чувства, всички тези емоции бяха част от "Ъптън Парк" години наред. Всъщност, какви ти години - цял век, та и повече.
Там се родиха десетки герои, рицари на топката, рицари на Уест Хям - най-популярната футболна школа в Англия. Там играха, там побеждаваха, там губеха, там се радваха и там плачеха десетки поколения.
Снощи те бяха на „Ъптън Парк” – повечето, които са носили виненочервения екип. Джеф Хърст, Тревор Брукинг, Били Бондс, Хари Реднап, Тони Коти, Паоло ди Канио, Франк Лампард, Джо Коул. И още, и още, и още. Стотици...
Там беше и Светослав Тодоров, чийто бляскава кариера на Острова започна именно от Уест Хям.
Всички те се сляха с многобройните фенове, поклониха се за последно пред храма и го аплодираха. Сбогуваха се с него с грандиозен и спиращ дъха спектакъл, въпреки че преди мача част от запалянковците едва не помрачиха празника, изпочупвайки автобуса на Манчестър Юнайтед.
Накрая лампите угаснаха. Угаснаха завинаги. Но "Ъптън Парк" никога няма да угасне в сърцата на феновете, които ще разказват на децата и внуците си приказката, започваща така: „Имаше едно време един стадион…”.
Някои не можеха да спрат сълзите си. А и не искаха. Оставиха ги да се стичат по лицата им, защото нощ като тази се преживява веднъж в живота.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
