ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 3 - ТУК!

До последна капка кръв, до последна капка пот. До последната надеждица, която мъждукаше в гората на немското градче Аспах. Никой не се предаде, никой не помисли за защита, а атакуваше смело напред. Как да не сведеш глава пред такъв „Ботев“. Как да не се поклониш пред играта, достойното и геройско представяне на пловдивския тим. Как да не ти се иска съдията изведнъж да забрави за последния сигнал и да даде още няколко секунди. В които „жълто-черните“ оставиха сърцата си на терена. Приличаха на опълченци, отстояващи своето парче земя. Приличаха на ЕДИН отбор, който имаше една цел. Минутата е 90-та, а нашите нападат като за последно, славният Щутгарт се брани. Какъв кеф. Мислиш си, още малко и стената ще рухне, още мъничко и съперникът ще бъде повален. Но не би. Господ не беше българин на немска територия, Господ не докосна „Ботев“ и го остави да потъне в сълзи. Сълзи от болка, сълзи от гняв, ярост...Сълзи на мъжки момчета, на голям треньор. Сълзи, които показват, че този „Ботев“ трябва да продължи своята приказка. С този разказвач и неговите герои. Всички те плакаха, не защото са отпаднали срамно, спукани от бой или са се орезилили. Всички те плакаха, защото гърлата им бяха свити от онази гадна засядаща буца, когато си си казваш: „Не е честно.“ Бил си толкова близо, но остана толкова далеч.

Боли и гадно е, да знаеш, че си бил по-добър и да не си продължил напред. Не винаги обаче логиката и по-добрият продължават. Футболът е проста игра, в която за съжаление победител се оказа немският тим. Въпреки това футболът не винаги е резултат, тъпи цифри и смятане на голове на чужд терен. Футболът понякога е признание, достойнство и приказен сън. Такъв, какъвто изживяха всички в „Ботев“ това лято. Сън, който трябваше да продължи, защото полетът на „канарите“ не трябваше да спира. Защо ли? Защото този „Ботев“ е гордост за България. Помните ли кога за последно български отбор смаза немски противник? Кога за последно в 93-ата минута немският тим се бранеше окопан в полето си от български отбор. Имало е наши успехи срещу противниците от Германия, но вчера беше друго. Вчера „Ботев“ ни накара да притаим дъх, да гледаме изтичащите секунди с надеждата, че нещото ще стане.

Щом този отбор стигна до този момент, значи работата върви в правилна посока. Както често взимат Стоилов на подбив за правилния футбол. А ако Иван Цветков беше здрав? Можеше ли едно от поне десетте положения в двата мача да бъде реализирано. Можеше ли...можеше много неща, можеше Ромарио, Мариян Огнянов, Анисе или всеки друг в жълто-черно да отбележи. Но такава бе съдбата на „Ботев“, да отпадне непобеден. Боли, гадно е, но тази приказка трябва да продължи. Заради хилядите фенове на „Ботев“, заради тези, които живеят с „Ботев“ и леят сълзи за „Ботев“.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ