Отново съдийски абсурд! Отново коментари, които са далеч от футбола!

Отново усещането, че играта вече не се решава на терена, а в стаичката с мониторите.

Поредното доказателство, че ако този проблем не бъде поставен на преден план, ще продължи да подменя футболната същност.

Неотдавна тук дефилираха английските рефери Анди Мадли, Антъни Тейлър, Майкъл Оливър и Стюарт Атуел. Още много са на опашката – след всеки кръг на Острова. А сега към обичайните заподозрени тежко застава и колегата им Пол Тиърни.

Негово решение стана повод за ожесточени и скандални реакции.

Поредната спорна преценка, която обаче, уви, няма как да бъде наречена "претоплена манджа"! Защото колкото и да си говорим за ползите и вредите от ВАР системата, каквото и чесане на езици да се случва в социалните мрежи след това, е ясно, че режисурата във футбола вече е поставена.

Не защото някой е решил да си търси оправдание след загуба. Дори и ако неговият отбор не е предложил качество и последователност на зеления килим.

Не защото големите клубове обичат да се чувстват жертви, когато падат. Дори и когато гонят ценни точки за крайното класиране.

А защото все по-често в модерния футбол най-обсъжданото след поредния съдийски сигнал не е тактиката или качеството на играта, а именно той –

човекът със свирката и монитора край тъчлинията.

И ако някой продължава да нарича това "претоплена манджа", значи не разбира колко дълбоко вече е стигнал проблемът.

Тук не става въпрос за един спорен фаул, засада или несъществуващ корнер. А за това как наглед нелепа грешка може да промени целия ритъм, психология и смисъл на един мач. Понякога – и на цял сезон.

Този път повод стана решение в едно от най-ожесточените дербита в английския футбол – "Войната на розите" между Манчестър Юнайтед и Лийдс (1:2).

Вместо да се говори за атмосферата, за напрежението, за битката и за това как Лийдс стигна до първа шампионатна победа на "Олд Трафорд" от 45 години насам, всичко беше погълнато от един червен картон.

На Лисандро Мартинес.

И не, това не беше онзи тип ситуация, при която защитник влиза с бутоните напред, правейки безумно нарушение. В този случай говорим за въздушно единоборство и лек контакт с ръка, която закача косата на противника.

ВАР реши да превърне съвсем нормална половин секунда футболна борба за позиция в сюжет за "насилствено поведение".



По тази логика по време на ъглов удар всички в наказателното поле трябва да получат червени картони, защото единоборствата там са едно след друго.

Неслучайно и по време на последния мач между Комо и Интер от Серия А коментаторите бяха единодушни, че с този ВАР мачовете и едни и същи ситуации в различните първенства се свирят различно. Няма стандарт.

И треньорът на "червените дяволи" Майкъл Карик реагира така, както всеки нормален човек, който все още помни как изглежда истинския футбол.

"Има ръка в лицето на Лисандро още в началото. Той се опитва да запази баланс и само докосва косата му. Топката отскача, няма никаква агресия.

Трябва да внимаваме накъде върви играта, ако е позволено да се играе с ръце в лицето. Абсолютно шокиращо решение.

Надявам се Лича да остане на разположение. Шокиращо е да бъде изгонен.

Едно от най-лошите решения, които някога съм виждал", заяви той след мача.

И безспорно – точно това е най-страшното – не, че съдията Пол Тиърни изгони играч, а че с решението си промени изцяло фокуса на мача. Оттам нататък вече не се говори за футбол, а за ощетяване и тенденция.



Капитанът на Ман. Юнайтед Бруно Фернандеш също бе категоричен:

"Правилата вече са различни за всеки.

Ако говоря за съдията днес… ще имам много големи проблеми."

Най-лошото за футбола не е грешката, защото грешки винаги ще има. Лошото е, че когато започне да се наслагва усещането, че правилата не са еднакви за всички.

А още по-интересно е, когато подобен смисъл и реакция идва и не само от засегнатия клуб, а и от хора, които гледат ситуацията отвън. Като бившият топ съдия Марк Клатенбърг, който заяви повече от категорично:

"Бях изненадан, че толкова опитен съдия счита това за червен картон. Това е очевидно 50/50 единоборство за топката. Мисля, че авторитетът и позицията му в групата на ВАР може да е накарал останалите да се поколебаят да отменят решението му на терена.

Според мен това е ясна грешка. Когато говорим за "очевидни и явни грешки", повечето съдии не биха го изгонили за това нарушение. Сериозни са съмненията около това решение".

А когато и фигури като Неманя Видич, Рой Кийн, Джейми Карагър и Рио Фърдинанд говорят в същата посока, значи проблемът наистина е много по-голям от това кой за кого играе.

"По мое време това се наричаше борба за позиция. Днес във футбола го определят като грубо нарушение. Играта стана прекалено мека, особено във Висшата лига. Чудя се защо Калвърт-Люин не беше санкциониран за задържане в областта на лицето. Останах много разочарован от решението на съдията", заяви Видич.

"Той играе за топката и има контакт във въздуха. Опитва се да се хване за нещо и закача косата му – можеше да е всичко. Задържането е за около половин секунда. Не мисля, че който и да е фен, треньор или играч гледа тази ситуация и казва "това е червен картон". Всеки по-скоро би реагирал с "хайде сега, това не е за червен картон", каза Карагър.

"И двамата играчи се бореха за топката във въздуха. Той отдръпна ръката си веднага щом разбра, че е върху косата. Ако това е червен картон, значи играта е станала прекалено мека. В същото време очевидни нарушения срещу играчи на Юнайтед бяха подминати – срещу Каземиро и Мазрауи. Не знам защо", реагира и Рой Кийн.

Силно мнение изрази и Рио Фърдинанд:

"Откога тази игра стана толкова пристрастна? При първия гол Калвърт-Люин дори не се опитва да играе с глава. Използва ръката си върху Йоро, Йоро не уцелва добре топката и те вкарват. Няма преглед.

След това при Мартинес – и двамата играят за топката. Играта продължава, никой не реагира… но някой проверява за червен картон.

В този момент вече е Юнайтед срещу всички.

Дори и Юнайтед да вкара… имаш чувството, че ще намерят начин да го отменят", заяви той.

С което слага императив и на най-опасния разбор – когато усещането за несправедливост стане по-силно от самия мач.

Статистиката в заключителните минути на двубоя само подчерта цялото това усещане за абсурд.

В добавеното време топката е била извън игра общо 3 минути и 36 секунди – повече от половината време. И въпреки това Пол Тиърни дава последния съдийски сигнал точно в 97-ата минута.

Данните показват още и колко често играта е била накъсвана, прекъсвана и спирана – точно когато напрежението е трябвало да достигне своята кулминация.

Сега Манчестър Юнайтед официално ще обжалва червения картон на Лисандро Мартинес. И ще бъде поредният клуб, който прави това. След поредното съдийско безумие.

Но големият въпрос остава: Ако това нарушение бъде отменено впоследствие, какво следва?

Кой връща ритъма на мача, нервите, психологията, импулса, напрежението?

Кой връща онова, което вече е било отнето?

Пак ще го кажем – футболът винаги ще има грешки. Но когато започне да изглежда така, сякаш играта вече не се решава на терена, а в стаичката с мониторите, проблемът вече не е само в едно отсъждане.

Проблемът е, че играта започва да губи себе си.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ