Да имаш пари и да ги хвърляш на вятъра. Това правят от години в баскетболния Лукойл Академик. Поредно треньорско уволнение – този път аут е Марин Докузовски. За никого не е изненада това, което става в клуба. Всяка година трябва да има минимум по една треньорска рокада при “студентите”. В последните 12 години е имало точно 11 смени на наставници. Отборът е ръководен от 9 треньори, някои са били на поста по два пъти. Всички до един са печелили шампионската титла, с изключение на Любо Минчев (той води тима в периода август 2008 – февруари 2009). Така че на вътрешната сцена сравненията, кой е по-добър, са излишни. Лукойл Академик е тотален хегемон, откакто Валентин Златев издържа клуба. Въпросът е друг, кой треньор колко пари получава и как си върши работата.

Помните ли отбора в началото на периода на Златев с наставник Петко Маринов. Всички сваляха шапка на легендарния треньор и момчетата му за красивата игра. Тогава нямаше скъпи и прескъпи американци, шведи и тем подобни (в отбора бяха само двама чужденци – Прийст Лодърдейл и Брайън Смит). А в “Левски” по това време все още блестеше Георги Младенов, Любо Минчев и т.н. и т.н. Петко Майстора първо спечели купата през 2002 година, а на следващата направи дубъл – титла плюс купа. И още – спечели Южната конференция на ФИБА Европа, побеждавайки на финала Арис Солун. Преди това Лукойл Академик мина като на парад през силния Тюрк Телеком. След всички тези успехи обаче беше уволнен. И започна една въртележка, свят да ти се завие. Сърбин след сърбина, македонец след македонеца. Пълна лудница! Шефовете на Лукойл Академик се превърнаха в петролните богове на уволненията. То не бяха скандали, бойкоти, интриги, вътрешни войни. Още се помни страшната драма със Слободан Николич, който дойде през есента на 2003 година. Той води две седмици тренировки и избяга в Чехия. Уж да върши лична работа, а подписа с местен отбор.

Сърбинът после дълго време създаваше неприятности на ръководството, закани се да съди клуба заради неизплатени суми. Сашо Везенков му отвърна: “Николич си тръгна от България като пладнешки крадец. Като беглец и престъпник. Замина за Белград със служебната кола, служебното видео и всичко, което може да се изнесе от ведомствения апартамент. Взе чашите, вилиците, чиниите. Само чаршафите не натовари. След два месеца преговори той ми заяви, че ще върне автомобила и видеото само ако му платим премиите за купата и титлата. Съвсем отговорно заявявам, че ние заплати не му дължим. Имаме документи и съм готов да го докажа. Автомобила върна чак когато му казах, че сме го дали за издирване от Интерпол." После дойде ред на Тити Папазов. Страхотни успехи в Европа, осминафинал за УЛЕБ след победа над силния тим Динамо Москва. Настоящият треньор на “Левски” се задържа най-много в ерата “Златев” – почти 2 години (по-дълъг период имат единствено Петко Маринов и Йовица Арсич).

След него пак сърби и все скъпи. Желко Лукаич например се разписваше срещу сумата от 10 хиляди евро, която го превърна в най-скъпоплатеният треньор, водил Лукойл Академик. След него дойде ред пак на българи – Любо Минчев, Петко Маринов и Жоро Младенов. Любо като че ли не беше готов за големия пост, напусна след 6 месеца. И пак Петко Майстора трябваше да спасява положението. Набързо наниза десет поредни победи, скроиха му обаче шапка в един съмнителен мач с “Левски” и го освободиха. Наследникът му Георги Младенов стана шампион в оставащите 7 мача от плейофите. Дойде ред на Йовица Арсич, който не успя да класира тима в групите на Еврокъп през сезон 2010/11. През следващия сезон си взе поправителен, но отборът беше боксова круша в групите на турнира и отпадна безславно. Македонецът Докузовски също не успя в Европа – пълен провал през есента и крах още в групите.

Господа шефове в Лукойл Академик, не разбрахте ли къде е истината. Български треньор и млади момчета. С наемници работата няма да стане. Те идват, разписват се срещу 20 хиляди евро на месец и ви заблуждават, че вършат работа. А вие заблуждавате, че правите баскетбол.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Треньорите в Лукойл Академик в ерата на Валентин Златев:
Петко Маринов (февруари 2001 - септември 2003)
Слободан Николич (началото на септември 2003)
Драшко Проданович (септември - ноември 2003)
Слободан Николич (ноември 2003 - август 2004)
Константин Папазов (август 2004 - май 2006)
Марин Докузовски (май 2006 - юни 2007)
Желко Лукаич (юни 2007 – юни 2008)
Любомир Минчев (август 2008 - февруари 2009)
Петко Маринов (февруари – април 2009)
Георги Младенов (април 2009 - декември 2009)
Йовица Арсич (декември 2009 – януари 2012)
Марин Докузовски (януари 2012 – януари 2013)