Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙM 2!

Слаб мач, още по-слаби футболисти, мижав интерес, празен стадион. Тези определения станаха неразделна част от националния отбор в последните години. И затова не са виновни нито журналистите, нито феновете. А самите футболисти и шефовете им, които се скъсват да ни убеждават каква конкуренция има в “А” група и как националният ни отбор не заслужава да е на това място в световната ранглиста (някъде около края на стотицата). На мача с Кипър беше жалко и смешно, тъжна картинка. Официалната контрола, на официално обявената от УЕФА дата, последна проверка преди старта на световните квалификации, по едно време ми заприлича на онези двустранни игри, които разцъкват нашите отбори. Чува се как футболистите ритат топката с онзи типичен звук, идващ след удара. И от онези реплики: “Дай и бегай. Айде, двойно, давай напред.” Типично за махленски мач на стадиончето в Герман или Мировяне. По същото време играха Германия и Аржентина, там не се чуваха пасовете, имаше я онази традиционна за големите отбори фенска атмосфера, жужене от хилядите по трибуните. Да се върнем в нашия гьол, на нашия празен стадион и заблудата, че правим нещо. Не, нищо не правим. Дълбаем дъното и ако следващият ни мач не беше с Италия, а Армения – на стадиона щяха да са не 200, а 50 души. И така докато на някой по-следващ мач бъдат затворени всички сектори и се влиза само с покани, като на театър. Ама то и едни артисти имаме!

Излиза един от тях, още с онзи манталитет от Ловеч, където беше свикнал да е вся и всьо, пръв след кмета, попа и даскала. И където беше привикнал да играе пред 50-ина люпещи семки дядовци. “Не е потискащо да играеш пред толкова малко фенове. Колкото преценяват, толкова да идват. Като преценят, да идват, ако не – не, няма да се молим на никого. И да ни псуват, и да не ни псуват, не им обръщаме внимание”, заяви Ивелин Попов след края на мача. Какво да му коментира повече човек. Бил му такъв начина на изказ, бил перде. Преди всичко подчертавам, че Ивелин е прекрасен футболист, има качества за повече от средняшки отбор в Турция. Но има още какво да учи за нежата от живота. И Стоичков и Любо Пенев бяха пердета на терена, но уважаваха публиката. Може от кумова срама, но преди мача с Кипър Любо каза: “Надяваме се да ни подкрепят повече фенове, винаги съм разчитал на тях, и като играч, разчитам и като треньор.” Попето се изкара по-голям от големите, а не му прилича. Всъщност, някой помни ли негов феноменален или супер решаващ гол за България?! Може би онези двата гола в уговорената контрола с Естония.

Попе, не си в изгодна позиция да махаш с лека ръка и да отписваш феновете. Не го правят много по-големи, дори велики футболисти от теб. Сега всички в националния сте просто едни играчи, които по принуда трябва да представляват България, нищо повече. Не си незаменим, нито от ранга на Ицо, Любо или Емо, които носеха отбора на гърба си. Феновете спокойно могат да кажат: “Попе, и да играеш, и да не играеш, не ти обръщаме внимание”. И бъди сигурен, ще бъдат прави. Докато не промените държането си и не разберете, че уважението и дисциплината са важно нещо. Другото са дискотеки, уискита и силиконови мадами. Там всички сте силни, изпадате в дива радост, когато има подобни лагери за националния. За да се видите и да пиете по едно, две, три...и т.н. Там без да се молиш ще ти играят, но такива с лопата да ги ринеш. Другите изчезнаха. Онези, заради които преди години имаше не 500, а 50 хиляди души и гледаха как Германия пада на колене под дъжда на “Васил Левски.” Тях няма да ги стигнете.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ