Първото Ел Класико за 2013 година вече е в историята. Остана ни насладата, която изпитахме, гледайки как Реал (Мадрид) и Барселона показаха всеки един аспект от футболната игра, вкараха по един гол, изпуснаха по няколко и ни пратиха доволни по леглата. Някои повече, други по-малко.

Това Класико обаче се различаваше от изминалите по няколко неща. Или поне според мен беше така. Кои бяха те:

- Свикнали сме винаги да спорим и да очакваме с нетърпение сблъсъка между Меси и Роналдо. Битката на титаните. Снощи обаче такъв нямаше. Нито Лео, нито Кристиано бяха на познатото си ниво. Досега винаги поне един от двамата избухваше, вкарваше гол-два. В сряда вечерта португалецът бе една идея по-добър от Меси. Аржентинецът като че ли се скри. Не боравеше много с топката, пускаше често къси пасове на метър, да решава колегата какво да прави топката...Роналдо показа старание и желание, но при него имаше доза малшанс при положенията, които му се отвориха. С две думи – и от двамата очаквахме повече.

- Ако снощи имаше футболист, от когото лъхаше гениалност, това беше Андрес Иниеста. Испанецът, който според мен е истинският носител на “Златната топка” за миналата година, бе навсякъде и бе неудържим. Пасове, финтове, движение, фантазия... имаше всичко в играта му и тя остана загадка за защитата и халфовата линия на Реал.

- Изгря звезда! 19-годишният Рафаел Варан спокойно може да бъде определен за най-добър на терена. Френският бранител се справи перфектно със задачата да замени Пепе и Рамос. Но най-важното беше, не, че вкара гол, не че спаси две сигурни попадения в мрежата на Лопес...Най-силната му изява бе, че успя да опази Рикардо Карвальо, който спокойно можеше да облече екип на Барселона и положението на терена щеше да е същото...

- И последно – резервите на Реал (Мадрид) са на нивото на титулярите на Барселона. Поне това показа играта снощи. Икер Касияс, Серхио Рамос, Пепе, Анхел ди Мария ги нямаше. А те, особено капитанът и двамата бранители, са сърцето на Реал. Без тях отборът не е същият...
Юри Славчев/БЛИЦ