Кошмарната загуба от Косово отново ни тласка към братоубийствена критика.
Балъков обясни трагичното представяне на националите със слабия клубен футбол. И от самолет се вижда, че между нашия шампионат и тези в Европа зее пропаст, но не чух от умен човек като Краси да каже и дума защо в последните ни два квалификационни мача съперниците ни са отправили над 35 удара към вратата на Ники Михайлов. Все едно, че сме играли с Франция, Бразилия или Аржентина, а не с Чехия и Косово.
Едва ли това може да се обясни само със слабото клубно ниво.
Та вчера в тима на Косово имаше един елитен играч – Милот Рашица, който се подиграваше със защитата ни. Същият футболист ни развинти и в Прищина, но Балъков и колегите му явно го бяха подценили в София. Как иначе да си обясним десетките му набези по фланговете.
Подобна бе ситуацията в Прага, където двама футболисти буквално ни скриха топката. 21-годишният Александър Крал, който играе не в Барселона или Реал, а в местната „Славия Прага“ и само една истинска звезда в лицето на нападателя на „Рома“ Шик.
Излиза, че велика България не може да се справи с един играч на средноевропейско ниво като Рашица и един и половина от чехите?
И ако играта ни в двата мача бе плачевна, то какво да кажем за изказването на Ивелин Попов?
Абсурдно е един капитан да напада по толкова грозен начин съотборниците си, независимо че в думите му има и истина.
И Попов, като Балъков, не каза нищо за персоналната си вина. Нито капка самокритика. Нито звук, че воденото от него нападение не постига победа за България в последните 6 мача, в които той е отбелязал само един гол.
Само отровни стрели към футболистите, на които е капитан и обяснението, че не бил пъдар!?
В ситуация на война един пълководец застава отпред и повежда войската си, а не стреля по войниците в гръб, все едно, че са дезертьори.
Да не говорим, че Попето не знаел друг освен Десподов да играе в Европа? Ами Георги Миланов, който вдигна купата на Унгария, а Симеон Славчев, който стана шампион на Азербайджан. Ами Николай Димитров-Хичо, който се представя силно в същото това първенство, в което играе и Ивелин, а на всичкото отгоре през този шампионат е отбелязал повече голове от него.
Първият бележи голове в Унгария и прави асистенции срещу „Челси“, но явно няма класата на трансферирания от „Етър“ в трета Бундеслига Георги Сърмов. Може би Мони Славчев или Хичо са по-слаби футболисти от изгонения ветеран на „Черно море“ Георги Илиев?
Въпрос на гледна точка! И на поемане на отговорност, а не бягство от нея…
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
Защото, ако повярваме на Балъков и Ивелин Попов, че нямат вина за двата неуспеха, излиза, че виновна е... публиката, която ги подкрепи на стадион "Васил Левски".
Както каза Попето – можем да си говорим до утре. Прав е и, че времето не може да се върне. Думите също, а те оставят следи и болка, когато не са премислени.
Истината е, че силен български футбол ще имаме, когато в България се появи истинска средна класа.
Когато нашият народ се върне към характерното си трудолюбие, а не залита по безкрайните ваканции на съседна Гърция или ол инклузивите на Турция.
Именно силната средна класа е движещата сила на обществото, тази която определя посоката и създава стандарта на живот.
Сигурно малцина си дават сметка, че само за няколко години Унгария се сдоби с 14 нови стадиона, а голяма част от населението на Чехия става в 6 часа сутринта, за да работи и плаща близо 43% данъци на държавата.
Затова е крайно време футболисти, треньори и президенти да спрат със злостните приказки и да си подадат ръка. Същото трябва да сторят и политиците. Само по този начин нивото на държавата ни ще се вдигне, а от там и качеството на футбола. Само тогава ще се построят нови стадиони, на които да ни е приятно да заведем семействата си, а не да приличат на гробници.
В противен случай можем да останем само с незабравими спомени от лятото на 94-та. Нищо, че оттогава вече мина четвърт век, а цяло ново поколение израсна…
Ивайло КРАЧУНОВ
Нашата квалификационна група за Евро 2020
