ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!

Бракът между ЦСКА и “Титан” е изчерпан. Добри, лоши, кадърни, некадърни, “кралете на боклука” я карат на доизживяване в Борисовата градина. ЦСКА с тях няма бъдеще. Клубът дълбае ли дълбае в ямата, опитвайки се да се измъкне от нея. Ама колкото повече дълбае, все по-надълбоко потъва.

 

“Титаните” направиха, каквото можаха. През тяхното управление ЦСКА не стана нито веднъж шампион и поизтъни още повече връзката с бляскавото си минало. Да, беше спечелена една Купа на България и една Суперкупа. Но толкоз. Летвата падна надолу, но най-лошото е, че падаха заплатите. Какво ти падаха, направо си липсваха. Падаше целият жизнен тонус. Поне от година насам “Титан” и ЦСКА дишат със спасителна маска, а напоследък дълбоките резерви от кислород взеха да попривършват. И всеки фен, обичащ “червените”, започна ежедневно да си задава въпросите: “А сега накъде? Има ли спасение? Няма ли някой да купи клуба и да го спаси?”.

 

Миналата година се прокрадна малка светлинка в тунела. Появи се Инициативен комитет, но всичко приключи с фалшиви фанфари и обещания. Идването на “Газпром” се оказа поредният кьорфишек. Поредният, защото кьорфишеците не спираха да се изсипват над “Армията”, водейки до излишна вяра и надежда. Вярата и надеждата обаче се трансформираха в химера и ЦСКА продължи да се гъне в омагьосания кръг. Докато най-накрая не се появи новата светлина. Не мъничка, не мъждукаща и стояща на огромно разстояние от илюзията.

 

Няма защо да си кривим душата и сърцето. Гриша Ганчев е единственото спасение на червената ръж, която вече не ражда нито хляб, нито зрелища. Хем е богат, хем е врял и кипял във футбола, хем е цесекар, нищо че през ноември 1998 година нанесе най-голямото поражение на “червените” с 8:0. А “армейският” клуб има нужда от такъв човек. От такъв и от никой друг! Защо ти е някакъв богат чужденец. Хубаво, ще дойде такъв, ще извади многото пари, ама ЦСКА има нужда не само от собственик с огромен портфейл, но и с огромно червено сърце.

 

Миналата година Гриша Ганчев бе на крачка от купуването на ЦСКА, но го спряха. Направо го препънаха. Притиснаха го до стената, посегнаха на бизнеса му, принуждавайки го не само да се откаже от “червените”, но и да слезе от футболната сцена. Вярно, Ганчев продължи да издържа Литекс, но действаше по периферията, очаквайки отново да настъпи неговият час.

 

И часът дойде. С политическите промени в страна Гришата е на път да изплува отново на хоризонта. Да се завърне на някой от своите коне, които отглежда. Не обаче в Ловеч, а на друго място. Ловеч вече е затворена страница. Там Ганчев се е изчерпал и оставил Литекс в историята на българския футбол с четири шампионски титли и редица други трофеи и успехи. Мястото е ЦСКА. Там, където самият той неведнъж е признавал, че иска да стъпи.

 

Като изпипан играч, Гришата винаги мисли с няколко хода напред. Именно това е основният му коз – не само във футбола, но и в бизнеса въобще. Ганчев много добре си дава сметка, че ако поеме юздите на необуздания “армейски” клуб, ще трябва да постави под себе си не просто някакви си управници, а маркови имена от марката “ЦСКА”. Треньорът не трябва да е случаен, спортният директор – също. И между тях и него не трябва да има други индивиди, превръщащи в актуална поговорката “Много баби, хилаво бебе”.

 

Затова неслучайно под сурдинка се говори, че Ганчев най-вероятно ще даде спортно-техническата власт на най-доказалия се и най-обичан треньор от феновете в последните петнайсетина години. Този, който два пъти е извеждал като наставник ЦСКА до титлата и който бе изгонен през януари по ужасяващ начин от все още настоящите собственици.

 

Говори се и друго. Между Гришата и въпросният треньор ще бъде една друга “червена” легенда. Шеф, който заедно с наставника донесе последната шампионска титла на ЦСКА. Шеф, благодарение на когото ЦСКА спаси лиценза само преди няколко дни. Не, шега няма, наистина го спаси, защото тимът бе на косът от изгубване не само на европейския си, но и на професионалния си статус.

 

Гришага ги разбира тези неща, защото има нюх и далновидност. А на всичко отгоре мрази да губи и иска, когато се появи на ново поприще, да започне не с трето, не с второ място, нито пък с Лига Европа. Иска титлата, титлата и само титлата. Иска това, за което мечтае “червената” България – ръжта на “Армията” пак да ражда хляб и победи.