Крушата (демек Крушчич) не пада по-далеч от дървото. Проблемът не е, че тя е изгнила, тъй като друга ще поникне. Проблемът е, че и дървото гние. А на „Армията“ то гние не защото не го поливат редовно, а защото го преполиват с безумни идеи и с аматьорски методи.
Докато на клоните (демек между Гриша Ганчев и треньора) има МНОГО хора, ЦСКА ще продължи да гние. Докато моделът на работа в Борисовата градина не бъде променен, изкоренен и захвърлен в храстите, в музея на стадиона калъфките ще станат повече от купите.
Де се е чуло и видяло треньорът на ЦСКА да стои като мишок настрани, да му водят футболисти, без да ги е гледал, да не участва в селекцията и даже да му нареждат кого да пуска и кого да остави резерва.
Махат Крушчич, връщат Белчев. Не, не. Това няма да промени нищо. Козметичните операции не помагат, само пречат и заблуждават.
Ще прощава Стамен, добър човек, нелош треньор, но ЦСКА няма нужда от послушковци. Ръководството обаче я кара така вече четири години. Хората под Ганчев правят селекцията, изсипват на наставника един тон футболисти и му казват: „Тренирай ги и печели трофеи“. Когато стане белята, те не носят отговорност, а само треньорът.
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
Е, баста. Стига вече. От есента на 2016 година насам само с пионки не става. Нужни са офицери. Истински, армейски, които да носят победите и да върнат купите на „Армията“. Нужни са характери, силни личности. Нужен е голям треньор. Между него и шефа не трябва да пъпли много народ. Не трябва никого или поне само един.
Гриша Ганчев обаче си я кара постарому, а големият, силният треньор е готов да пропътува хиляди километри. Готов е да се върне. Но как да се случи, след като той е име, той е фигура, от която настоящото ръководство на ЦСКА сякаш се страхува.
Е, като се страхува, догодина, по-догодина и още по-догодина калъфките пак ще кацат на „Армията“.
Преди години там имаше пълководци, воини, истински армейци. Днес няма нищо. Даже и редници няма.
рвените“ не срещнаха ни Левски, ни Лудогорец. Нямаше съдийски ощетявания, от които в Борисовата градина пищят след всеки кръг.На финала чакаше пловдивското Локо. ЦСКА имаше реално само един истински мач да изиграе, за да спечели най-сетне трофей след четиригодишна пауза. Не успя, загуби го. Загуби го заради некадърника Крушчич, заради тотално приключилия с футбола Али Соу, който тъпо и упорито беше държан през всичките 120 минути на терена, а накрая за капак му дадоха да бие дузпа. В ЦСКА сякаш бяха забравили, че същият този гамбиец има навик да пропуска решителни удари от бялата точка.
Соу сипа сол в червената рана и тя започна пак да кърви със страшна сила. За да спре да кърви, е нужна промяна, г-н Ганчев, голяма, историческа.
Да, платихте 8 милиона за емблемата, над 90% от феновете са с вас, уважават ви, подкрепят ви. Остава само да нарушите най-после статуквото, да се откажете от пустия модел, който е потентен и безрезултатен за разлика от публиката.
Снощи тя пак беше феноменална, въпреки всичко. Хиляди пяха, хиляди подкрепяха отбора. Накрая, когато мачът свърши, имаше сълзи в очите и болка в душите. Тези хора не искат повече да се измъчват, г-н Ганчев. Не искат да гледат как някой сипва Соу, пардон – сол, в раната…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
