Данчо Лазаров е символ на комунизма. Символ на бетонирания лидер. От тези, дето не с мощен сервис, но и с топ не можеш да ги мръднеш. Тодор Живков ряпа да яде. Тато бе незаменим 33 години (от 1956 до 1989), а Инженера – векове напред.

Някак си наивно някои очакваха, че Лазаров ще го бутнат от волейболния трон. Предричаха, че ще е утре, вдругиден, по-вдругиден. Че ще е днес. Сбирката обаче мина и замина, а никой не обели и думичка за смяна на властта. Камо ли да предприеме мерки. И Данчо пак оцеля.

Всъщност, той отдавна е планирал схемата на собственото си оцеляване, отбелязвайки някоя друга точка. Бяхме домакини на европейско, сега и на световно. Но това е нищо. По-важните точки Инженера ги натрупа чрез уникалния си метод да лавира, да омайва и да блокира „доброжелателите” си, принуждавайки ги дипломатично да свият знамената и да сложат край на всякакви опити за преврат. И то още в зародиш.