Една реплика смрази Европа преди почти 31 години. “София е гробище за шампиони”, написаха в Англия. И повод за това стана ЦСКА. на 17 март 1982 година Българският евробоец отстрани Ливърпул, настоящ носител на КЕШ. Преди това стори същото, елиминирайки Аякс и Нотингам...

...Наши дни. Сега ЦСКА не е убиец на гиганти, нито гробище за шампиони. Всъщност, клубът прилича на гробище, но за своите любимци. Спомняте ли си последният футболист, който завърши кариерата си в ЦСКА. И после получи заслуженото уважение, любов и признателност. И ние се помъчихме да си спомним за такъв в последните десетина години, но не откриваме. Или поне не става дума за дългогодишен играч, превърнал се в любимец на публиката. Такъв, какъвто беше Тодор Янчев. Последният мохикан в червено. Само че с него се подиграха и сега той е в Славия. Вместо да работи за ЦСКА, за любимия си ЦСКА, за който си даде здравето. Да, има легенди в Борисовата градина – Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Георги Илиев-Майкъла, Спас Джевизов, сега на път да се завърне и Емил Костадинов. Но футболистите от по-младото поколение...Нито един не беше оценен, с малки изключения. Като Методи Деянов и Галин Иванов, които бяха треньори в школата.

Погледнете “Левски”. Само през последните няколко години четирима футболисти са приключили кариерите си на “Герена” и са получили пост в клуба. Няма значение кой как се е справил и колко се е задържал. Станимир Стоилов, Георги Иванов-Гонзо, Даниел Боримиров и сега Христо Йовов. Част от любимците на “синята” публика, които не излязоха пред задната вратичка, а слязоха от сцената подобаващо. А не като “червените” им колеги, със сълзи на очи, но не от радост, а от болка, че в ЦСКА не ги искат. Как се отнесоха към легендарните треньори Стойчо Младенов и Любослав Пенев?! Няма нужда от коментар. Ще изредим само част от имената, които можеха да получат малко повече от един последен мач и довиждане. Владо Манчев носеше ЦСКА на гръб в един период, прокудиха го като мръсно коте заради контузии. Даже никой не си спомня кога за последно нападателят облече червената фланелка, а името му ехтеше от трибуните. Милен Петков? Виртуозен полузащитник, който също не получи уважение от “Армията”. Адалберт Зафиров беше треньор, но някак си и той не беше дооценен. Да не говорим за Христо Янев, който беше върнат в отбора...за два мача и след това прогонен.

От години ЦСКА не иска своите и се превръща в тъмно гробище. Дано някой ден настъпи промяна, защото клуб се става не само с победи, а с уважение и признателност. Такова, каквото в “Левски” имат към любимците на феновете. Тук някъде се крие и отговорът на бръщолевенията на Майкъла, който се тюхка: “Да сте видели някой, който е напуснал “Герена”, да съди “Левски”? При нас, в ЦСКА, който си тръгне, ни праща в съда”. Кой на “Армията” получи уважение от сегашните ръководители, за да чака подадена ръка?! Сега клубът е гробище, на което вият само изгладнелите вълци.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ