Агенция БЛИЦ публикува материал, написан от Емил Георгиев, който е наш читател и е завършил българска филология. Темата на неговия коментар е спортните коментатори и анализатори в телевизията и радиото.
Българските коментатори понякога пилят нервите на зрителите и ненапразно върви лафът: „Гледам без звук мачовете“. Гледаш, защото ти идва да си запушиш ушите! Иначе ще ти... запушат.
Бързам обаче да успокоя топката. Има доказани журналисти, които е приятно да слушаш – и заради гласа им, и заради дикцията, и заради смислените неща, които говорят. Заради статистиката, с която обогатяват знанията ни. Заради точните им анализи. И най-вече, защото речникът им е изчистен от паразити и чуждици. Още по-хубавото е, че повечето са такива.
Някои коментатори обаче я карат по някаква странна рамка, пълна с клишета, излишни думи и чуждици.
Ако ги попиташ какво е това показателни местоимения, едва ли ще отговорят. Но ги употребяват честичко. По-често от бомбастичните шутове на Карим Бензема. Излишно и ненужно. При тях, имам предвид, не при френския нападател на Реал Мадрид.
Когато гледаме футболен мач, почти винаги чуваме следното. Цитат: „В края на ТОВА първо полувреме ТАЗИ топка така и не успя да влезе във вратата.."
Въпросните показателни местоимения "това" и "тази" са излишни. Те правят изречението тежко и тромаво. Като наедрял централен защитник след дълго възстановяване. Вижте колко по-добре звучи: "В края на първото полувреме топката така и не успя да влезе във вратата". Първото полувреме е едно в един мач. Няма как да има друго първо полувреме в същия двубой.
В клише се превърна задаването на въпроси. Особено в края на мача.
Цитат: „И така, последна минута. Дали тимът Х ще успее да изравни резултата?“, „Корнер – това ли е моментът, в който тимът Y ще отбележи победния гол?“.
Привидно лошо няма, но когато всеки винаги пита в края на всеки мач, става банално.
Някои преди време наложи, ще прощавате за израза – лигавото умалително на минута. И сега всеки трети повтаря ли повтаря: „Остават 10 минутКи до края“. И като го пусне лафа: „Остават 10 минутКи до края на ТОВА първо полувреме“, ти идва да спреш звука на телевизора.
Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)
Много често гостуващите анализатори произнасят неправилно в ефир някои глаголи (работиме, вършиме). Коментаторите пък налагат чуждици, които дразнят ухото на обикновения зрител.
Цитат: „След красив удар Иванов възстанови паритета“. Нима думата "паритет" прави употребяващия я по-интелигентен. Съмнително. Доста и то. "След красив удар Иванов възстанови равенството". Ааа, тук вече ухае на българско.
Предъвква се доста често думата „кампания“, която в българския език има съвсем друго значение. От известно време обаче тя стана синоним на първенство и сезон. Може би от три-четири години насам.
Цитат: „В тази кампания „зелените“ се справят по-добре от миналогодишната кампания“.
Преди дни коментатор счупи рекорд по използването й. Всичко беше кампания. От първата до последната минута.
Като стана дума за чуждици, сред анализаторите на футболните мачове има един джентълмен, който си ги употребява ежедневно при честите си гостувания в студиото. Това също дразни.
Дразнят и начините, по които изговаря с английски акцент имената на отборите. Явно няма кой да му направи забележка. Няма и кой да му подскаже, че речникът му е обладан от паразитите: „Как се казваше или както се казва“.
Коментатори и анализатори така и не осъзнават, че Берое, примерно, е футболен отбор от единствено число. И че си е чиста двойка по български, ако кажеш: „Берое са безобразно слаби“, защото говориш за тима, за състава в единствено число.
Стигаме и до баналните "фаза защита" и "фаза атака". Тук отново оставаме с впечатлението, че анализаторите си мислят, че са по-интелигентни, употребявайки въпросната фаза. Не. Няма как да станат.
Цитат: "Отборът на Куманово игра слабо във фаза защита и добре във фаза атака".
Кажете честно, така не звучи ли по-добре: "Отборът на Куманово игра слабо в защита и добре в атака". Кратко, точно и ясно.
В телевизията обаче, както вече споменахме, има достойни и качествени журналисти и анализатори. Те не са никак малко. Хубаво обаче би било другата категория да намалява още и още...
В радиото картина няма, но има звук. Звукът е по-лош от телевизията. Доста по-лош. Там преди десетина дни пускаме да слушаме мач от родния елит и изтръпваме, чувайки следното.
Цитат от радиокоментатор:
„За гостуващияТ отбор бяха извършени няколко смени. На четвъртияТ съдия му се наложи три пъти да вдига табелката.... Втория гол на нападателяТ Атанасов беше много красив". Тотал щета, нали така му казват младите. Пълният член е използван неправилно. Ужасно неправилно. Някой явно е проспивал часовете по български в училище. Само ще припомним, че има правило за разговорния език, в което се казва, че при него пълният член може да не бъде употребяван. Т.е. - когато си в ефир и кажеш: "Националния ни тим замина за Катар", няма да те обвинят, че не познаваш правилото за пълния член. Но при гореспоменатите му употреби щетата е тотална...
Най-отчайващо е, когато дикцията на радиокоментатора е насечена, а изказът секва на средата на изречението. За щастие такива епизоди не чуваме по телевизията. По радиото обаче, за съжаление, е пълно с такива. Не става ясно кога изречението свършва и кога започва следващото.
Цитат: В състава на… (пауза около 2-3 секунди) гостите не се забелязва промяна във… (пауза около 2-3 секунди) тактическата схема".
Още по-стряскащо е с мънкането и ъкънето, когато заместват излишната пауза.
Цитат: „С топката е…ъъъъъ Петров, който ъъъъъ, подава на Иванов и ъъъъъ той стреля ъъъъъ във... ъъъъ вратата“.
И тук ти идва да спреш звука, ама спреш ли го, картина няма…. Няма, защото слушаш радио.
Журналистите, тук и за пишещите иде реч, механично допускат огромна грешка, казвайки: "Каспичан и Ихтиман не успяха да се победят". Ще прощавате, но няма как два отбора да се победят едновременно.
И друго. Мачът между тимовете на Шивачево и Твърдица завършва 2:8, примерно, но чуваме или четем следното: "Твърдица с разгром при визитата си в Шивачево". Усетихте ли къде е гафът. Твърдица бие, гази, пък... разгром. Разгром е синоним на поражение. Означава поражение. В случая поражението е за Шивачево (ще прощават читателите от това китно българско градче, просто го взех за пример)...
За финал ще обърнем внимание на възклицанията. Българският език е изключително богатство на такива.
Съвременният спортен журналист в ефир обаче ни пълни главите с "уаууу", защото е влюбен в "уаууу".
Вижте само какъв избор имаме от родния ни език – леле, мале, ауу, майко милааа, оохх. И още, и още, и още.
Уаукането обаче е модерно. Навсякъде вече. Превзе всички. Веднъж направих забележка на продавачка в магазин, която уаукаше по същия начин. И знаете ли как ми се изрепчи: „Ей, чичка, ти ли ще ми кажеш как да говоря…. Леле, мале звучи селско. Уау си е по американски!“.
Всички коментатори (от радиото и от телевизията) е желателно да разберат едно. Тях ги слушат много хора, слушат ги и децата, които попиват всичко чуто. Те трябва да са еталон за правилен и чист български език.
Та това е... Както се казва, прочетохте градивна критика, без да се назовават конкретни имена... И който познае себе си, вместо да се сърди, нека изхвърли в кошчето за боклук грешките си.
Емил ГЕОРГИЕВ, филолог и радетел на българското
