Не сте ли забелязали, че в последните години речникът на футболните коментатори се напълни със странна терминология. Преди години никой не беше и чувал за нея, но хората пак си разбираха от футбол. Пак го гледаха. Интересуваха се.  И успяваха да се изразяват грамотно. Думите им бяха достъпни до широката аудитория.

Днес ни надуват ушите със:

„Левски игра добре във фаза „защита“ и недотам на ниво във фаза „атака“.

„Футболистите на ЦСКА успяват да дават немалко добри пасове между линиите“.

„Септември стигаше до 30-ия метър и не успяваше да завърши атаката си“.

Фази, линии, метри. Мамата си трака. И като пуснат оня ми ти ВАР, и като вземат да чертаят. Да се чудиш и маеш в час по геометрия ли си? Някакво математическо предаване ли излъчват? Забавна или шантава математика?

 А колко е просто само. Махаш фазите и си готов. Тъй те. Далеч по-добре звучи: „Левски игра добре в защита и недотам на ниво в атака“.

Фазомерите в телевизионните футболни студиа обаче не спират да се правят на интересни. Треньори и футболисти, завалиите, повтарят като папагали. Фази, та фази. Фази има Луната. На фази са разделени двете световни войни… Но в съвременния футболен език фазата придобива друго значение.

Следващата чутовна глупост са въпросните линии. Не тези от градския транспорт или въздушните.

По-горното изречение може да го преведем така:

„Футболистите на ЦСКА успяват да дават немалко добри пасове между защитниците и халфовете. Или между халфовете и нападателите.  

Сега и за прословутия 30-и метър. Как така играчите стигали дотам и после нищо не могли да направят. Ха сега де.

Преводът ще рече следното: Футболният терен се дели на три третини, съставени от по 30 метра. Последните 30 метра са тези, в които се намират вратарят и защитата. И при постепенни атаки е трудно да бъдат превзети при изключително сгъстената отбрана на съперника.

Във футболните студиа е пълно с люде, които, ще прощавате, имат проблеми с изказа си. Речта им е мътна като Перловската река след порой и буря. И е бъкана с паразити.

Един от тях, гологлав и все изпотен, на всяка втора дума слага по едно „нали“ и „така“. Обаче си пее една и съща песен – фази, линии, метри, мислейки си, че по този начин изглежда философ. Да, ама дървен.  

Друг пък веднъж коментираше футболен мач заедно със спортен журналист. Журналистът взе да се мъчи да използва същата терминология и анализаторът веднага го поощри: „Браво, браво! Ти ме изненада приятно. Точно така, браво!“.

Кое му е бравото? Всъщност, тези бивши футболисти, ако наистина са толкова добри анализатори, защо ги няма на треньорската скамейка. Липсват в занаята, ама в студиото не можеш да им вземеш думата.

Един от тях даде интервю за вестник, въвеждайки нов глагол в българския език. Интервюиращият взе та го изведе в заглавие.  Беше нещо от сорта: „ЦСКА трябва да надвкарва съперниците си“. Тъй, тъй. Надвкарва. Направо да вземат да го закрият нашия език заради такива лингвистични Магелановци. 

Друг анализатор, също футболист и винаги изтупан с костюми, така и не разбра, че използването на чуждици не го прави по-интелигентен. Така и не разбра, че в българския език няма думи като „говориме“ и „работиме“.

А, като стана дума за неправилната употреба на глаголите, един съвет. Той е отправен към родените и живели дълго време в източните части на страната, където се говори меко. Един от тях, бивш вратар, си мисли, че като каже „говориме“ и „работиме“ по софийски, звучи много умно. Напротив. Тъпо звучи. Звучи неправилно. Така че – не си мислете, че в София се говори най-чист български език.

Уважаеми почитатели на фазите, линиите и метрите. Спрете да се надвкарвате един на друг. Говорете простичко, ясно и разбираемо. Не сте на футболни семинари. Гледат и ви слушат всякакви хора. Думите ви трябва да са достъпни за всички.  После не се чудете защото зрителят взе по-често да си изключва звука на телевизора. 
Димитър АПОСТОЛОВ