Ад под небето на седмия по население град в света. Това представлява затворът „Пинейрос“ за жителите на Сао Пауло. В Бразилия все още не могат да построят друг като него, макар да имат крещяща нужда. Няма достатъчно място за всички престъпници и в „Пинейрос“. Уви, вече от седмица насам, най-известният, най-строго охраняем и най-брутален с насилието зад решетките зандан в Южното полукълбо, си има собствен олимпийски шампион. За наш ужас той е българин и се казва Гълъбин Боевски. Към днешна дата, ако в следващите 4-5 години не стане чудо, „Пинейрос“, известен с прякора „Алкатрас“ на Бразилия, ще остане за дълго дом на уличения в международен трафик на наркотици щангист.
След задържането си на летище „Гуарульос“ във вторник (25 октомври), Боевски е откаран именно в отделението за т. нар. „изчакващи“. Там до изправянето им пред съда и произнасянето на присъдата остават всички като него. Световният първенец и рекордьор в кат. до 69 кг се намира именно във въпросния Сектор 3. В следващия месец и половина ще го напуска само в случаите, когато се гледа делото му. По-неприятната за Гълъбин новина е, че дори, когато случаят му бъде обявен официално за приключил, той отново ще продължи да се събужда и да заспива именно под небето на зловещия „Пинейрос“. Но в различно отделение на същия този кошмарен затвор.
Затворът се
пръска по
шевовете
За „Пинейрос“ стряскащите факти са много. Той е построен така, че в четирите отделни сектора да побира 2500 затворника. За всеки един отгоре просто няма място къде да спи. Когато четете тези редове, е добре да сте седнали, за да смелите на спокойствие цифрата от над 6000 души, които ежедневно се борят за оцеляване натъпкани като сардели при нечовешки условия зад стените на „Пинейрос“. Хигиената вътре е под всякаква критика. Финансовата криза принуждава държавата през последната година да отреже с 85% бюджета на затвора. Няма пари дори за елементарна медицинска грижа, няма нито един лекар (б.а. - при над 6000 души на едно място!), който да работи за бразилския „Алкатрас“. Да не говорим, че който се разболее, разчита единствено на Господ бързо да му мине, защото болница в „Пинейрос“ – няма, а лечение се полага само тогава, когато обикновено вече е твърде късно. Публична тайна е, че зад високия зид на затвора в покрайнините на най-големия град в Бразилия смъртните случаи са част от пейзажа. Случват се постоянно. От болест, тъй като поради адската жега заразите пълзят навсякъде. Заради вътрешни разпри между надзиратели и затворници, заради бой между враждуващи дори зад решетките банди, заради уж случайни инциденти и „нещастни случаи“ и т.н. В тази среда на 38-годишния Боевски няма да му е леко.
След задържането си на летище „Гуарульос“ във вторник (25 октомври), Боевски е откаран именно в отделението за т. нар. „изчакващи“. Там до изправянето им пред съда и произнасянето на присъдата остават всички като него. Световният първенец и рекордьор в кат. до 69 кг се намира именно във въпросния Сектор 3. В следващия месец и половина ще го напуска само в случаите, когато се гледа делото му. По-неприятната за Гълъбин новина е, че дори, когато случаят му бъде обявен официално за приключил, той отново ще продължи да се събужда и да заспива именно под небето на зловещия „Пинейрос“. Но в различно отделение на същия този кошмарен затвор.
Затворът се
пръска по
шевовете
За „Пинейрос“ стряскащите факти са много. Той е построен така, че в четирите отделни сектора да побира 2500 затворника. За всеки един отгоре просто няма място къде да спи. Когато четете тези редове, е добре да сте седнали, за да смелите на спокойствие цифрата от над 6000 души, които ежедневно се борят за оцеляване натъпкани като сардели при нечовешки условия зад стените на „Пинейрос“. Хигиената вътре е под всякаква критика. Финансовата криза принуждава държавата през последната година да отреже с 85% бюджета на затвора. Няма пари дори за елементарна медицинска грижа, няма нито един лекар (б.а. - при над 6000 души на едно място!), който да работи за бразилския „Алкатрас“. Да не говорим, че който се разболее, разчита единствено на Господ бързо да му мине, защото болница в „Пинейрос“ – няма, а лечение се полага само тогава, когато обикновено вече е твърде късно. Публична тайна е, че зад високия зид на затвора в покрайнините на най-големия град в Бразилия смъртните случаи са част от пейзажа. Случват се постоянно. От болест, тъй като поради адската жега заразите пълзят навсякъде. Заради вътрешни разпри между надзиратели и затворници, заради бой между враждуващи дори зад решетките банди, заради уж случайни инциденти и „нещастни случаи“ и т.н. В тази среда на 38-годишния Боевски няма да му е леко.
Защото той няма дори „късмета“ да е част от определена групировка, а е сам. На всичкото отгоре – чужденец.
Цялата измет
на Бразилия е
в „Пинейрос“
Серийни убийци, хора, отнели живота на собствените си родители. Такива, които изнасилват децата и сестрите си. Наред с изнасилвачи, педофили, хомосексуалисти, транссексуални и наркопласьори фигурира и Боевски. С уточнението, че българинът е поредната бройка от онези над 2000 души с действащи вече присъди в „Пинейрос“, които са чужденци и не са родени в Бразилия, макар някои да са били със статут на постоянно пребиваващи в страната на футболните магьосници Пеле и Зико. В отделен сектор живеят жените затворнички, в друг са убийците, в трети чужденците, а в четвърти транссексуалните. Убийците в „Пинейрос“ наброяват над 1500 към днешна дата, показва статистиката. На фона на баснословната цифра от 6000 души, лишени от свобода, зад решетките на този затвор условия да работят имат едва 200. Останалите или се размотават по двора, но никога сами, а поне в компанията на трима-четирима, за да си пазят тила при евентуална атака. Или просто не напускат килията си. Това на практика е по-непосилно, отколкото да се страхуваш дали всеки миг някой няма да забие нож във врата ти. Мислите, че знаете как изглежда средностатистическа килия в „Пинейрос“? Нека ви разкажем за това.
В килия за 8
спят по 40
затворника
През 2006 година „Пинейрос“ претърпява основен ремонт, който поглъща над 12 млн. щатски долара държавни пари. Твърди се, че условията, които се предлагат след реновацията, са несравнимо по-добри от преди. Какво ли е било по-рано, след като сега в килия за осем души живеят по четиридесет (б.а. 40!)! В същата тази килия за осем обитатели има осем легла, но никой не се ползва с лукса да нощува сам върху тях. На тесните койки се спи по двама, за повече просто няма място. Простата аритметика показва, че само 16 затворника от 40-те имат кревати нощем. За другите избор липсва. Те си знаят, че могат да затворят очи единствено върху пода. За да разчупват по свой начин тягостната атмосфера, се шегуват помежду си, че всъщност нощуват не върху земята, а на „Плажа“. „Плажа“ е прозвището на пода в клетките на „Пинейрос“, който е пропит от мръсотия, смрад, горещина и влага едновременно. На пода е мястото и на Боевски, защото отделението за чужденци и за изчакващи присъдата си, е едно от най-пренаселените.
Пастор те
учи да се
молиш
Една от най-уродливите порядки, възприети в бразилския „Алкатрас“, е задължителната ежедневна служба. Тя минава индивидуално. На нея се срещаш в продължение на час със специално нает на работа от затвора пастор. Така де. „Пинейрос“ няма пари за лекар, но за свещеник винаги намира средства. Пасторът върши задълженията и на психоаналитик. В хода на диалога те предразполага да приемеш реалността, т.е. да спреш илюзорно да вярваш, че някой ден ще се отървеш жив от това място. С помощта на пастора идеята на затвора е да те провокира да признаеш колко си загазил. Да се примириш, че в теб се е вселил Дявола и че той никога няма да те върне в правия път. Звучи ужасяващо, но такива са неписаните закони в „Пинейрос“. Пасторът вече се е запознал може би дори с Боевски и му е разяснил, че следващите години от живота му ще бъдат твърде различни от досегашните почти 38 (б.а. - Гълъбин е роден на 19 декември). С невероятно много късмет той може да се надява, че при добро поведение и извънредна проява на добра воля, Бразилия би ни го върнала да излежи остатъка от присъдата си в България, но не по-рано от пет-шест години престой в местния зандан.
Проституция
за два пакета
цигари
Ако е от смелчаците, които се разхождат из двора в свободното време в „Пинейрос“, Гълъбин Боевски със сигурност ги е забелязал. С тях никой, никога не дружи. На тях всички им се подиграват, всички ги употребяват, всички ги малтретират. Това е най-колоритното звено – шарената група с розови женски дрехи на транссексуалните. От тях оплакванията са всеки ден, но гласът им е глас в пустиня. Те са брутално насилвани сексуално – от надзиратели и останалите затворници, а на надзирателите не им пука. Напротив, наслаждават се да бъдат преки свидетели на свинския акт. За трансесексуалните обаче да проституират е приемлив вариант, свързан с тяхната борба за оцеляване. Правят го буквално за два пакета цигари. Те също са кът зад решетките. Камо ли да си помислят за екстри, предлагани в родните зандани като мобилни телефони, вкусна и прясна храна, чисто бельо или кабелна телевизия. По койките в „Пинейрос“ няма чаршафи, няма завивки, няма нищо. Само гумени дюшеци, обвити с евтина мушама. Защото са практични. Лесно се чистят...
Цялата измет
на Бразилия е
в „Пинейрос“
Серийни убийци, хора, отнели живота на собствените си родители. Такива, които изнасилват децата и сестрите си. Наред с изнасилвачи, педофили, хомосексуалисти, транссексуални и наркопласьори фигурира и Боевски. С уточнението, че българинът е поредната бройка от онези над 2000 души с действащи вече присъди в „Пинейрос“, които са чужденци и не са родени в Бразилия, макар някои да са били със статут на постоянно пребиваващи в страната на футболните магьосници Пеле и Зико. В отделен сектор живеят жените затворнички, в друг са убийците, в трети чужденците, а в четвърти транссексуалните. Убийците в „Пинейрос“ наброяват над 1500 към днешна дата, показва статистиката. На фона на баснословната цифра от 6000 души, лишени от свобода, зад решетките на този затвор условия да работят имат едва 200. Останалите или се размотават по двора, но никога сами, а поне в компанията на трима-четирима, за да си пазят тила при евентуална атака. Или просто не напускат килията си. Това на практика е по-непосилно, отколкото да се страхуваш дали всеки миг някой няма да забие нож във врата ти. Мислите, че знаете как изглежда средностатистическа килия в „Пинейрос“? Нека ви разкажем за това.
В килия за 8
спят по 40
затворника
През 2006 година „Пинейрос“ претърпява основен ремонт, който поглъща над 12 млн. щатски долара държавни пари. Твърди се, че условията, които се предлагат след реновацията, са несравнимо по-добри от преди. Какво ли е било по-рано, след като сега в килия за осем души живеят по четиридесет (б.а. 40!)! В същата тази килия за осем обитатели има осем легла, но никой не се ползва с лукса да нощува сам върху тях. На тесните койки се спи по двама, за повече просто няма място. Простата аритметика показва, че само 16 затворника от 40-те имат кревати нощем. За другите избор липсва. Те си знаят, че могат да затворят очи единствено върху пода. За да разчупват по свой начин тягостната атмосфера, се шегуват помежду си, че всъщност нощуват не върху земята, а на „Плажа“. „Плажа“ е прозвището на пода в клетките на „Пинейрос“, който е пропит от мръсотия, смрад, горещина и влага едновременно. На пода е мястото и на Боевски, защото отделението за чужденци и за изчакващи присъдата си, е едно от най-пренаселените.
Пастор те
учи да се
молиш
Една от най-уродливите порядки, възприети в бразилския „Алкатрас“, е задължителната ежедневна служба. Тя минава индивидуално. На нея се срещаш в продължение на час със специално нает на работа от затвора пастор. Така де. „Пинейрос“ няма пари за лекар, но за свещеник винаги намира средства. Пасторът върши задълженията и на психоаналитик. В хода на диалога те предразполага да приемеш реалността, т.е. да спреш илюзорно да вярваш, че някой ден ще се отървеш жив от това място. С помощта на пастора идеята на затвора е да те провокира да признаеш колко си загазил. Да се примириш, че в теб се е вселил Дявола и че той никога няма да те върне в правия път. Звучи ужасяващо, но такива са неписаните закони в „Пинейрос“. Пасторът вече се е запознал може би дори с Боевски и му е разяснил, че следващите години от живота му ще бъдат твърде различни от досегашните почти 38 (б.а. - Гълъбин е роден на 19 декември). С невероятно много късмет той може да се надява, че при добро поведение и извънредна проява на добра воля, Бразилия би ни го върнала да излежи остатъка от присъдата си в България, но не по-рано от пет-шест години престой в местния зандан.
Проституция
за два пакета
цигари
Ако е от смелчаците, които се разхождат из двора в свободното време в „Пинейрос“, Гълъбин Боевски със сигурност ги е забелязал. С тях никой, никога не дружи. На тях всички им се подиграват, всички ги употребяват, всички ги малтретират. Това е най-колоритното звено – шарената група с розови женски дрехи на транссексуалните. От тях оплакванията са всеки ден, но гласът им е глас в пустиня. Те са брутално насилвани сексуално – от надзиратели и останалите затворници, а на надзирателите не им пука. Напротив, наслаждават се да бъдат преки свидетели на свинския акт. За трансесексуалните обаче да проституират е приемлив вариант, свързан с тяхната борба за оцеляване. Правят го буквално за два пакета цигари. Те също са кът зад решетките. Камо ли да си помислят за екстри, предлагани в родните зандани като мобилни телефони, вкусна и прясна храна, чисто бельо или кабелна телевизия. По койките в „Пинейрос“ няма чаршафи, няма завивки, няма нищо. Само гумени дюшеци, обвити с евтина мушама. Защото са практични. Лесно се чистят...
“Пинейрос” държи първото място в света в неофициалната класация за най-много сексуални извращения.
“Идваш като мъж, излизаш като жена”, това е неписаният девиз на ужасяващия затвор. “Първо се дърпаш, но после свикваш и накрая сам търсиш някой да те задоволи. През нощта често се чуват стенанията на мъже, правещи секс измежду решетките. Тук са се “родили” много хомосексуалисти, а затворът носи името “Публичният дом на сексуалните изроди”, разкри наскоро Карлуш Розейро, един от най-големите престъпници на Бразилия.
Свижданията
са забранени
от 2001 година
Свиждания в „Пинейрос“ няма! Имало е преди десетина години, но са били забранени. Така е и досега. Никой не може да види очите на Гълъбин днес. Само адвокатите му. Жена му първоначално е имала намерение да лети до Бразилия, за да се срещне с него и двамата са обсъдят ситуацията с бизнеса и бъдещето на двата фитнес центъра, както и това на децата. Впоследствие Красимира е разубедена от близки приятели на олимпийския ни шампион от Сидни 2000. Посъветвали я да не рискува, защото първо, че няма шанс да я пуснат зад портите на този съвременен „Алкатрас“, и второ, че много рискува, оставяйки без закрила трите си деца и... четвъртото, което е на път./БЛИЦ
