Финалната среща на КНК за сезон 1990/91 противопостави две големи, но все още набиращи сила династии на европейския футбол. “Дрийм Тийм”-ът на Йохан Кройф загуби с 1:2 от формацията на Алекс Фъргюсън, тогава все още без титлата Сър.
Това е първият финал за легендарния Христо Стоичков с екипа на Барселона. Камата прави страхотен първи сезон 1990/91 при каталунците, но за негово нещастие се контузва и пропуска двубоя в Ротердам. Благодарение на Ицо Барселона се класира за финала срещу Юнайтед. В полуфиналите срещу Ювентус българинът изиграва решаваща роля и почти сам класира Барса за финала. В първия мач с италианците Христо нанизва два гола, а един добавя Гойкоечея за победата с 3:1. На реванша Субисарета е пробит само веднъж, Барса пада с 0:1 и се класира за финалния сблъсък с “червените дяволи”. Стоичков обаче получава контузия и пропуска мача, титулярният вратар Субисарета е наказан заради жълт картон.
В първия сезон след вдигането на забраната на английските клубове да играят в евротурнирите, наложена след Трагедията на “Хейзел”, Фъргюсън печели втория си трофей начело на “червените дяволи”. Шотландецът бетонира позициите си на “Олд Трафорд” след два гола на Марк Хюз срещу бившия тим на уелския нападател. Хюз открива резултата на финала с гол в 67-ата минута, 7 по-късно удвоява. Роналд Куман реализира почетното попадение за Барселона в 79-ата минута. Година по-късно Куман отново вкарва за каталунците на европейски финал, но това попадение се оказа победно и донася КЕШ за първи път във витрината на Барса.
Това е първият финал за легендарния Христо Стоичков с екипа на Барселона. Камата прави страхотен първи сезон 1990/91 при каталунците, но за негово нещастие се контузва и пропуска двубоя в Ротердам. Благодарение на Ицо Барселона се класира за финала срещу Юнайтед. В полуфиналите срещу Ювентус българинът изиграва решаваща роля и почти сам класира Барса за финала. В първия мач с италианците Христо нанизва два гола, а един добавя Гойкоечея за победата с 3:1. На реванша Субисарета е пробит само веднъж, Барса пада с 0:1 и се класира за финалния сблъсък с “червените дяволи”. Стоичков обаче получава контузия и пропуска мача, титулярният вратар Субисарета е наказан заради жълт картон.
В първия сезон след вдигането на забраната на английските клубове да играят в евротурнирите, наложена след Трагедията на “Хейзел”, Фъргюсън печели втория си трофей начело на “червените дяволи”. Шотландецът бетонира позициите си на “Олд Трафорд” след два гола на Марк Хюз срещу бившия тим на уелския нападател. Хюз открива резултата на финала с гол в 67-ата минута, 7 по-късно удвоява. Роналд Куман реализира почетното попадение за Барселона в 79-ата минута. Година по-късно Куман отново вкарва за каталунците на европейски финал, но това попадение се оказа победно и донася КЕШ за първи път във витрината на Барса.
Представяме ви какво се случи с играчите от двата титулярни състава, появили се на терена на стадион “Де Кайп” в Ротердам на 15 май 1991 г.
МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД
Лий Сийли: Вратарят напусна Юнайтед, премина в Астън Вила през лятото на 1991 г. и постави началото на период, в който смени 8 отбора. Той се завърна при “червените дяволи” през януари 1993 г. и изигра още два мача за клуба. Сийли почина от сърдечен удар през август 2001 г. на 43-годишна възраст. Това стана няколко месеца, след като напусна поста си на треньор на вратарите на Уест Хям след оставката на Хари Реднап като мениджър на “чуковете”.
Денис Ъруин: Любимец на Фъргюсън, ирландският национал изигра 531 мача за Юнайтед преди да премине в Уулвърхемптън през лятото на 2002 г. Притежател на дълъг списък трофеи, включващ седем титли от Висшата лига, три купи на ФА и Шампионската лига през 1999 г., в момента Ъруин работи като коментатор за ирландската телевзия RTE.
Стив Брус: Бившият защитник изигра 414 мача за Манчестър Юнайтед преди да премине в Бирмингам през 1996 г. След динамичен пробив в треньорската професия, в момента Брус е начело на Съндърланд, като е водил още Уигън и Бирмингам.
Гари Палистър: Бившият партньор на Брус в центъра на защитата напусна “червените дяволи” през 1998 г. и се присъедини към бившия си клуб Мидълзбро. Отбягвайки треньорската професия, той е коментатор по клубната телевизия на Манчестър Юнайтед. Наскоро Барни Роуни от “Гардиън” описа Палистър от годините му на играч като “три торби цимент напъхани във футболен екип”.
Клейтън Блекмор: Още един коментатор. Човекът, който през 1991 г. изчисти от голлинията удар на Михаел Лаудруп, често може да бъде забелязан по “Скай Спортс” или докато играе за ветераните на Юнайтед. Блекмор напусна “Олд Трафорд” в посока Мидълзбро през 1994 г., но кариерата му вече западаше и след това носи екипите на Бристъл Сити, Барнзли, Нотс Каунти, Лей Дженесис и Бангор Сити.
Майк Филан: Бившият халф напусна “Олд Трафорд” през 1994 г. Сега обаче има привилегията да бъде дясната ръка на Алекс Фъргюсън. Често може да бъде видян в предаването “Мач на деня”, тъй като Сър Алекс отказва да говори пред ВВС.
Брайън Робсън: Една от легендите на Манчестър Юнайтед. Капитан Чудо не успя да копира чудесната си кариера на футболист в работата си като треньор. Престоят му начело на Мидълзбро, Брадфорд, Уест Бромич и Шефилд Юнайтед завърши с разочарование. В момента е селекционер на националния отбор на Тайланд. През март тази година Робо призна, че има диагностициран рак на гърлото.
Пол Инс: Освободен от Юнайтед през 1995 г. заедно с Марк Хюз и Андрей Канчелскис, за да направи път на “Младоците на Фърги”. Игра за Интер, Ливърпул и Мидълзбро преди кариерата му да започне да залязва. Инс стана треньор и се превърна в първия тъмнокож мениджър във Висшата лига, когато напусна поста си в Милтън Кийнс Донс, за да поеме Блекбърн през юни 2008 г. Той престоя на “Иууд Парк” едва 6 месеца, а след това се върна в Милтън Кийнс. През април бе уволнен от Нотс Каунти.
Лий Шарп: Появата на Райън Гигс и Дейвид Бекъм направи английския национал ненужен на “Олд Трафорд”. През лятото на 1996 г. бе продаден на Лийдс за 4,5 милиона паунда. Кариерата му обаче не успя да се върне към очакваните висини. В момента е известен с появата си в различни телевизионни риалити формати.
Брайън Маклеър: Човекът, който стана първият играч на Юнайтед, вкарал 20 гола в един сезон след Джордж Бест. Напусна “Олд Трафорд” през 1998 г. след 127 гола и 471 мача за “червените дяволи”. Игра за кратко в Мъдъруел преди да прекрати кариерата си. Бе помощник на Брайън Кид в Блекбърн, но тимът изпадна от Висшата лига. Работеше като треньор на резервния тим на Юнайтед и юношите на клуба до 19 г. В момента е директор на клубната академия.
Марк Хюз: Уелсецът се превърна в жертва на желанието на Фъргюсън да конструира нов велик тим на Юнайтед през 1995 г. Игра за Челси, Саутхемптън, Евертън и Блекбърн. Още докато играеше за “светците” бе назначен за селекционер на Уелс през 1999 г. Водеше “драконите” пет години преди да стане мениджър на Блекбърн. Работата му на “Иууд Парк” бе достатъчна, за да убеди Таксин Шинаватра да го назначи начело на Манчестър Сити. През декември 2009 г. Шейх Мансур обаче го замени с Роберто Манчини. В момента е начело на Фулъм и направи впечатляващ първи сезон начело на “котиджърс”.
БАРСЕЛОНА
Карлос Бускетс: Бащата на настоящия халф на Барса Серхио Бускетс. Карлос ще се появи на финала на “Уембли”, тъй като е треньор на вратарите на каталунците. Въпреки че бе предимно резерва на Андони Субисарета и Витор Байя, Бускетс игра 12 сезона на Барселона и завърши кариерата си с двегодишен престой в Леида.
Нандо: Фернандо Муньос, известен като Нандо, премина от Барселона в Реал (Мадрид), след като спечели КЕШ през 1992 г. След това се върна в каталунската столица и игра за Еспаньол през сезон 1995/96. Защитникът, който има 8 мача за Испания и прекрати кариерата си през 2001 г., в момента ръководи собствен бизнес.
Хосе Рамон Алесанко: Роденият в Баската област защитник бе на път да прекрати кариерата си през 1991 г. Игра още два сезона и се оттегли на 36 години през 1993 г. След 13 години в Барселона и 17 спечелени трофея, той бе треньор в клуба преди неочаквано да започне работа в Румъния, поемайки Университатя (Крайова) и Национал (Букурещ). През 2005 г. бе назначен в школата на Барселона, но напусна през 2010 г. след края на президентството на Жоан Лапорта. В момента е медиен коментатор.
Роналд Куман: Голът на холандеца от пряк свободен удар донесе на Барселона Купата на европейските шампиони през 1992 г. на “Уембли”. Той вкара и почетното попадение срещу Юнайтед през 1991 г. Куман сложи край на шестгодишния си престой на “Камп Ноу” през 1995 г., за да се присъедини към Фейенорд. След това стана треньор и спечели трофеи с Аякс, ПСВ Айндховен и Валенсия. В момента е безработен, като за последно бе начело на АЗ Алкмаар през 2009 г.
Алберт Ферер: След като спечели пет титли в Примера дивисион и КЕШ с Барса, както и олимпийското злато с Испания, Ферер бе придуман да се присъедини към Челси на Джанлука Виали през лятото на 1998 г. Записал 76 мача във Висшата лига, реши да прекрати кариерата си през 2003 г. Наслаждаващ се на успешна работа като коментатор, бившият десен бек изненадващо пое холандския Витес през октомври 2010 г.
Хосе Мария Бакеро: Халфът игра за Барселона до 34-годишна възраст и напусна през 1997 г. След периоди в Малага Б и Реал Сосиедад той не успя да се утвърди като треньор в Испания. През 2009 г. опита късмета си в Полша, поемайки Полония (Варшава). В момента е начело на Лех (Познан) и победи Манчестър Сити с 3:1 в първия си мач начело на тима в Лига Европа през ноември 2010 г.
Андони Гойкоечея: Поливалентният Гойкоечея бе важна фигура за “Дрийм Тийм” заедно с другите баски в състава – Бакеро, Салинас и Бегиристайн. Върна се в родния регион и подписа с Атлетик (Билбао) през 1994 г. Игра за Йокохама Маринос и Осасуна, а след това бе в треньорския щаб на тима от Памплона. В момента е телевизионен коментатор.
Еузебио: Халфът записа големи успехи като част от “Дрийм Тийм”, но бе трансфериран в Селта през 1995 г. След това бе треньор на тима от Виго между 2008 и 2010 г. Еузебио прекрати кариерата си като играч на Валядолид и впоследствие основа футболна школа в града. Работеше като асистент на Франк Рийкард в Барселона и напусна клуба заедно с холандеца, който бе заменен от Пеп Гуардиола. Сега е коментатор в клубната телевизия на Барса.
Хулио Салинас: Още един член на баския контингент в състава на Барселона. Изявите на Салинас обаче бяха силно ограничени от присъствието на играчи като Христо Стоичков и Ромарио. Премина в Депортиво (Ла Коруня) през 1994 г., но преди това помогна на каталунците да спечелят четири последователни титли. След това носи екипите и на Спортинг (Хихон) и Алавес. В момента се изявява като анализатор за различни медийни компании.
Михаел Лаудруп: Един от ключовите играчи на “Дрийм Тийм”, който спечели КЕШ през 1992 г. и взе четири поредни титли в Испания. Датският национал разочарова феновете на каталунците през 1994 г., когато премина в Реал (Мадрид). След финален блясък в Аякс, човекът, описан от Андрес Иниеста като най-добрия футболист в историята, сложи край на кариерата си. След това стана треньор на Брьондби, Хетафе и Спартак (Москва). В момента е начело на Майорка и едва спаси тима от изпадане през изминалия сезон.
Чики Бегиристайн: Важна фигура за успехите на тима от “Камп Ноу” през последните сезони, Бегиристайн напусна поста си на технически директор през лятото на 2010 г., когато изтече мандата на Лапорта като президент. Изигра роля в привличането на Даниел Алвеш и Самуел Ето’о. През последните 12 месеца бе свързван с различни ръководни постове в Челси и Тотнъм.
