Ако не скачаме, златото и за двамата ли ще бъде?

Леката атлетика и спортът като цяло видяха една от най-красивите истории по време на Игрите в Токио. В скока на височина златният медал бе поделен между катареца Мутаз Еса Баршим от Катар и италианеца Джанмарко Тамбери. 

Двамата скачаха без грешка до преодоляването на 237 см. На следващата височина от 239 см направиха по три фаула. Тогава технически служител от Световната федерация по лека атлетика им обясни, че има вариант да се надскачат, за да определят кой ще бъде шампион.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

"Ако не скачаме, златото за двамата ли ще бъде?", попита 30-годишният Баршим. И получи утвърдителен отговор. Мигновено двамата скочиха един върху друг в луда радост.

"Гледам го, той гледа мен и знаем. Просто се гледаме и знаем - това е! Никой от нас не искаше да отнеме тази огромна радост от другия. Дори нямаше нужда да го обсъждаме. Един поглед и вече двамата знаехме, че искаме да споделим това злато. Всъщност, много пъти преди да сме се шегували „представяш си, ако можем да споделим олимпийски златен медал в Токио?“, разказа 29-годишният Тамбери, който е далеч по-емоционален от своя съперник и приятел. 

Приятелството им е изградено точно през най-лошите времена и за двамата, сега те получиха уникалния шанс да празнуват заедно в най-добрите си времена.

"Джанмарко е един от най -добрите ми приятели, не само на пистата, но и извън нея. Работим заедно. Това е сбъдната мечта. Това е истинският дух, духът на спортиста и ние сме тук, за да предадем това послание.

Преживяхме много. Имахме еднакви контузии и знаем какво ни е коствало физически и психически, за да сме тук. Оценявам това, което той направи за мен през годините. Той оценява това, което направих аз за него. Просто е невероятно!", сподели катарецът Баршим.

Историята на приятелството
Двамата се срещат за пръв път през 2010 година на световното първенство за младежи.

"Когато го срещнах за пръв път, мислех, че е луд", споделя Баршим. 

Тежки контузии в глезена ги сплотяват и правят изключително близки. И вероятно нито един нямаше да постигне този успех, ако другият не е бил до него в най-тежките моменти.

Тамбери е в най-добрата си форма точно преди Игрите в Рио през 2016 година. Мечтае за олимпийска титла и сякаш няма какво да го спре. Двамата участват на Диамантената лига в Монако, която е последното голяма състезание преди Олимпиадата. Баршим преодолява 240 см, а италианецът е с постижение 239. Решава в последния си опит да достигне резултата на своя приятел. Засилва се, скача и... къса лигамент. Подлагат се на спешна операция и е аут от Игрите в Рио. На тях катарецът печели сребърен медал.

През 2017 година Тамбери се завръща на пистата. Второто му състезание е на Диамантената лига в Париж. Постига слаб резултат, затваря се в хотелската си стая и отказва да излезе или да говори с когото и да е. 

„На следващия ден Мутаз започна да чука на вратата на стаята ми и нямаше намерение да си тръгне. Първо просто исках той да си тръгне, но отсреща чувах: "Гимбо. Гимбо, моля те, искам да говоря с теб". Накрая се предадох и го пуснах в стаята. 

Говорихме. Плаках пред него. Той се опита да ме успокои и ми каза какво има да каже.

„Не се опитвай да бързаш“, повтаряше ми той. „Имаше тежка контузия, вече си отново в Диамантената лига. Никой не очакваше това. Но сега трябва да отделиш време и да не очакваш твърде много от себе си. Просто виж какво ще се случи"", споделя Тамбери за случилото се в хотела в Париж.

„Разбрахме се добре, станахме приятели. Бях на сватбата му“, допълва италианецът.

През 2018 година Баршим получава същата контузия. И точно година преди световното първенства в родната му Доха. И идва ред на Тамбери да окаже нужната подкрепа.

В същото време обаче и италианецът има проблеми. Възстановен е физически, но е разбит психически заради случилото се преди Олимпиадата в Рио. Две години по-късно той продължава да се страхува по време на скоковете. Това променя техниката му и представянето му не е на ниво.

"Бях толкова близо до голямата си мечта и тогава се наложи да започна наново кариерата си. Страхувах се да не се случи отново", признава Тамбери.

И тук се появява приятелят му Баршим. Катарецът успява да се възстанови напълно и да спечели златен медал на световното първенство в Доха през 2019-а, само година след контузията.

„Бях наистина щастлив за него, че спечели в Доха. Той го направи, а аз не. Само година след тежката контузия той спечели световното първенство. Това ме мотивира. Казах си, че трябва да се поуча от него", споделя италианецът и започва да изчиства грешките, които е допуснал от страх.

Хваща гипсовата отливка, която е била на крака му след операцията. Изписва на нея "Пътуване до Токио 2020..." и започва да гради наново кариерата си. Възвръща върховата си форма, а отлагането на Игрите с една година му помага да стане още по-добър.

Годината, която е написана на гипса, се променя - вече е 2021... Носи я навсякъде в Токио със себе си, за да му напомня къде е бил и колко далеч е стигнал. 

"Гипсът е с мен всеки ден през последните пет години. Всеки един ден, който ме доведе до тук", сподели след златния медал от Олимпиадата Тамбери.

„Всички знаем неговата история - можеше да спечели в Рио 2016, но получи контузия. Да бъдем тук заедно е нещо грандиозно. Вярвам в него и вярвам в себе си“, каза след финала Баршим.

Чудна история, завършила с олимпийско злато и за двамата. Красив финал, нали?