Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ 3!

Италианският треньор Камило Плачи пристигна в България без много шум и малко неочаквано. В сряда и в четвъртък досегашният помощник в представителния ни тим води преговори с БФВ и вече няма пречки да остане на българска земя. Срещаме се в петък по обяд в един не голям хотел сред огромна зеленина в края на София. С усмивка и завидно чувство за хумор Плачи говори специално пред "7 дни спорт" за ситуацията в момента. Италианецът разкри какво иска да постигне с националния отбор на България, дали ще остане в страната ни и как трябва да се работи за медал от Олимпиадата в Рио де Жанейро. Той не пропусна да сподели впечатленията си от България, нашата кухня и езика ни.

- Господин Плачи, каква е причината да сте в България?
- Забравих си една чанта в хотела и се върнах да си я взема.

- А какво има в тази чанта, че се върнахте чак до България за нея?
- Фланелката от Олимпиадата.

- А донесохте ли стратегията за българския волейбол?
- Още не, веднага не мога да донеса стратегия. Стратегия има, когато има отбор. В момента все още няма отбор, за да се прави стратегия.

- Не, за да има отбор, първо трябва да има треньор.
- Абсолютно.

- А имаме ли вече треньор на националния отбор?
- Ние сме в правилен път на срещите.

- Защо все още не?
- Защото е нормално, когато един човек трябва да поеме такава огромна тежест върху себе си, каквато е националният отбор на България, да има точни и ясни програми. Нямаме проблеми от икономическа гледна точка, просто трябва да се направи точна и ясна програма за работата с българския национален отбор.

- Получихте ли предложение да бъдете старши треньор на националния отбор на България?
- Да, вярно е.

- Съгласен ли сте да водите националния отбор?
- Да.

- Има ли някакви икономически пречки, които могат да се окажат решаващи за решението ви?
- Няма сериозни икономически пречки.

- Това означава, че вие вече сте в работна фаза?
- Аз подписвам договори от много години и две неща са много важни. За мен първото най-важно е работата и идеята за работата. На задно място е икономическата страна на договора. Искам да кажа, че за мен е по-важна стратегията и работата, отколкото парите.

- Вярно ли е, че искате да бъдете треньор само на националния отбор и да не се ангажирате с клубен отбор независимо в коя държава?
- Да, искам да бъда треньор само на националния отбор на пълно работно време т.е. целогодишна работа.

- Вие сте убеден, че това е правилната посока?
- Това за мен е най-правилната позиция, защото практиката показва, че когато си треньор на клуб, си много уязвим, защото искаш да вкараш в националния отбор състезатели, които са от твоя клуб или които ще вземеш после в своя клуб и по този начин не си обективен. Смятам, че работейки само за националния отбор няма да има субективни фактори, за да се вземат най-добрите състезатели, които могат да играят за този отбор. По този начин имам по-голяма възможност да огледам всички състезатели, да наблюдавам първенството и да взема най-правилните решения и най-добрите състезатели.

- Предполага се, че ще пътувате в други държави, за да наблюдавате българите, които се състезават в чужбина.
- Да, това е така. Така се прави и по света. Ще ходя да се срещам с треньорите на всички българи в другите държави и по този начин мога да казвам на треньорите на какво да наблягат в подготовката.

- Всъщност на нас май това ни липсваше до този момент?
- Знам, че това е правилният път. Аз съм бил треньор на клубни отбори много години и съм тренирал много национални състезатели. Винаги съм имал срещи с треньорите на националните гарнитури, те са идвали, за да видят как се работи в клуба и как се работи индивидуално с тези състезатели от дадена държава. Когато има разбиране и треньорите се познават, се работи по-лесно със състезателя.

- Изглежда доста несериозно треньорът на националния отбор да се появи в България няколко дни преди старта на подготовката на тима, без да е гледал играчите преди това, без да знае в какво състояние са.
- Абсолютно съм съгласен с това. Много е важно каква работа ще извършат треньорите на клубовете спрямо тези състезатели. Ако го няма обаче този постоянен контакт на клубовете с националния треньор, няма да има развитие.

- Кой сте вие всъщност? Най-добрият анализатор в света или един от най-добрите?
- Другите казват за мен, че съм един от тримата най-добри анализатори и тактици в света. Много от треньорите казват за мен, че съм много добър. Щом казват треньорите, значи е така. Ние им демонстрирахме на всички, че сме едни от най-добрите.

- Вие сте четири години с този отбор, познавате състезателите, знаете им проблемите. Можем ли да мислим за едно по-бързо развитие.
- Познавам историята, познаваме състезателите, знам проблемите. Да, можем да кажем, че ще вървим по-бързо напред. Ще гледаме да отстраняваме пречките от тук нататък по-лесно.

- На Олимпиадата играхме един съвършено различен волейбол, един красив волейбол. Това началото ли е?
- На това се надявам. Всеки сезон си има различни цветове. Големият проблем на националния отбор е в какво състояние ще дойдат състезателите от клубовете извън България. Ако са тренирали добре, били са в основния състав и са играли важни мачове е по-лесно.

- Все пак вие получихте един отбор от резерви и стана така, че помощник-треньорът и резервите станаха четвърти на Олимпиадата.
- Да, така се получи. Господ беше с нас.

- Кога ще определите хората във вашия екип?
- Това става лесно.

- Кога очаквате да подпишете своя договор?
- В момента, когато федерацията предложи ясна програма за работата с националния отбор и след като се изчистят тези малки икономически пречки, които аз слагам на последно място.

- За колко години предпочитате да подпишете договора си?
- За четири години. Смятам, че един нов отбор трябва да завърши този олимпийски цикъл и един треньор трябва да работи четири години с този отбор. Много зависи от това какво се търси. Зависи дали се търси медал от европейско първенство или се търси медал на другата олимпиада. Ще търсим всяка година да подобряваме нашата игра и да дадем максимума. 
Имаме един млад отбор, който трябва да расте и да играе важни мачове защото отборът расте във важните мачове.

- Начина, по който искате да работите, предполага, че ще живеете в България, така ли е?
- Ще стоя в България, защото една от точките в договора ми е, че трябва да науча български език. Ще съм тук известно време, известно време ще съм в Италия и през останалото време ще обикалям света, за да виждам какво се случва в клубните отбори на българските състезатели. Състезателите тренират и играят, но и треньорите трябва да се развиват и да знаят на какво ниво са състезателите и какво е нивото на волейбола в целия свят. По този начин винаги има нещо, което може да научиш.

- Харесва ли ви животът в България?
- Много.

- Колко е труден българският език?
- Извинявам се на българите, че още не съм изучил добре българския, но разбирам доста от терминологията във волейбола. Не съм научил българския не защото не го обичам, а защото нямам време от подготовката за мачовете. Първата точка, която записах в предварителния разговор беше, че ако аз съм треньор на националния отбор, искам учителка, която да ме научи да говоря български език.

- Италия е мястото с най-хубава храна в света. А какво обичате да хапвате в България?
- Много ми харесват доматите. Също така много ми харесва биволското сирене. Повече ми харесват салатите, защото тук са натурални. Аз не съм претенциозен. Харесват ми по-народните храни като боб, мусака, наденица. Традиционните български храни. Пробвах в България пълнено агне с ориз и много ми хареса. Много италианци, които дойдат в България, веднага търсят пица и спагети, а аз предпочитам като съм в България да ям българска кухня.

- А какво не ви допада?
- Няма такова нещо, което да не ми харесва. За мен не е толкова важно какво има на масата. Аз съм щастлив, че има нещо на масата. Аз съм щастлив, когато просто има нещо на масата за ядене, това е важното.

- В Италия сте почитатели на хубавото вино. Какви вина сте пробвал тук?
- Мускат ми харесва много. Много ми харесва и мускатова ракия.

- Миналия сезон вие бяхте треньор на Бре Банка Ланути (Кунео), сега как стоят нещата? Подновихте ли си договора?
- Договорът ми с Кунео изтече през май. Президентът ми направи предложение за две години, но с условие да бъда треньор само на клуба, да не съм треньор на национален отбор. Аз му казах, че имам договор с БФВ и оставам в националния отбор, за да си довърша договора, защото има олимпийска година. В момента нямам договор с клубен отбор, но ако не подпиша с БФВ, имам няколко оферти от големи отбори.

- Кога е крайната дата за вземане на решение?
- Надявам се в първите дни на другата седмица.

- А откъде са офертите ви?
- Повечето ми оферти са извън Италия, защото добрите отбори в Италия, където според мен мога да работя, вече си имат треньор или тези, които ме искат, нямат тази финансова възможност. По време на лятната подготовка за олимпиадата с националния отбор не исках да мисля за договори и други неща, а само да се съсредоточа върху работата на националния отбор. В края на краищата искам да работя, не смятам да си остана вкъщи.

- Сега най-много средства за волейбол се отделят в Полша, Турция, Русия и Аржентина.
- Ако стигнем до споразумение с БФВ, ще се радвам да остана тук. Тук ще получа много по-малко пари, но аз съм обвързан с този национален отбор вътрешно и искам да отидем до края.

- Къде е краят?
- За мен този отбор трябва да се бори за медал от олимпиадата. В момента има десет отбора, от които всеки може да вземе медал и всеки може да отиде на последно място. Тези отбори имат много голям избор от състезатели, а ние нямаме толкова голям избор. Най-важното е, че тези състезатели играят в много важни срещи, в много силни мачове и това дава възможност да излизат от важни ситуации. Ние нямаме толкова състезатели, които са играли важни срещи в шампионати, да поемат отговорност в най-важните моменти и сега трябва да ги учим.

- Нашите противници са играли в силни мачове и са ги решавали, а не като Цветан Соколов, който търкаше пейката в Тренто?
- Да, точно така. Цецо не е играл такива важни мачове и не може. Той е играч до 20-а точка, а там е големият майсторлък, след 20-ата точка. Това е пътят, по който трябва да работим.

- В крайна сметка другата седмица ли да очакваме договор?
- За да се ожени човек, трябва да са двама. Засега са двама...
Мая Димитрова/"7 дни спорт"