Тази вечер Англия ще премери сили със САЩ в мач от Група “С”, този мач обаче обръща вниманието към срещата между двата тима преди 60 години. На 29 май 1950 г. САЩ побеждава Англия с 1:0 на “Ещадио Индепенденсия” в Бело Оризонте, а единственото попадение е реализирано от Джо Гетиенс в 38-ата минута. Успехът на американците е наистина шокиращ. Напоследък “янките” определят победата си като “Чудото на тревата”, по подобие на “Чудото на леда”, което се отнася за неочакваната победа на САЩ на хокей на лед над знаменития отбор на СССР на зимните олимпийски икри в Лейк Плесид през 1980 г. Триумфът в Бело Оризонте дори провокира създаването на книгата на Джефри Дъглас “Мачът на живота им”, която по-късно е заснета като филм с името “Мачът чудо”. По това време националният отбор на Англия е един най-силните на планетата, след Втората световна война “трите лъва” имат 23 победи, 3 равенства и 4 загуби. Американците от своя страна са загубили и седемте си международни мача (включително с двубоите от олимпийските игри през 1934 и 1948 г.) с общ резултат 2:45.
Преди световното първенство в Бразилия през 1950 г. залозите за титла на Англия са 3:1, докато за триумф на Съединените щати коефициентът е 500:1. В състава на Англия е Стенли Матюс, по това време считан за най-добрия футболист в света. Отборът на американците е съставен от полупрофесионалисти, повечето от които имат и друга професия, за да издържат семействата си. Уолтър Бейр е учител, а други работят като пощальони или мият чинии. Тимът е събран в последния момент и играчите имат само една тренировка заедно, преди заминаването за Бразилия. Трима играчи – Джо Мака, Ед Макилвъни и Джо Гетиенс са прибавени към състава точно преди мача с Англия. Прогнозата на американския треньор Бил Джефри за двубоя с “трите лъва” е: “Нямаме никакъв шанс”. Англичаните имат предимство в мача, но не успяват да преодолеят вратаря Франк Борги. В 38-ата минута се случва чудото. Бейр стреля неточно от 25 метра. Английският вратар Бърт Уилямс тръгва да пресече лесната топка и в този момент Гетиенс плонжира и с глава леко отклонява кълбото. Това обаче е достатъчно, за да промени траекторията й и да я прати в мрежата. В този мач “трите лъва” играят със сини екипи и никога повече на обличат фланелки в подобен цвят.
Триумфът на САЩ и провалът на Англия намират малък отзвук в двете страни. По това време на Острова вестниците са твърде малки и за спорт е отделена само една страница. По стечение на обстоятелствата в същия ден отборът на Англия по крикет претърпява първата загуба в историята си и акцентът пада върху този мач. Освен това, когато на Албиона достига информацията за загубата с 0:1 от САЩ, повечето медии решават, че става дума печатна грешка. Поради тази причина в английските медии е записана победа за “трите лъва” с 10:0 или 10:1. В САЩ също не могат да повярват на обявения резултат и “Ню Йорк Таймс” не публикува информацията. Единственото издание с репортаж на мача е “Сейнт Луис Поуст-Диспеч”. Това е единственият Щатски вестник с репортер в Бразилия. Журналистът Дент Макскиминг е на световното първенство, но заради това си е взел отпуск. Шефовете на изданието не искат да му платят командировъчните.
Англичаните твърдят, че отборът на САЩ е съставен от емигранти, но осем от титулярите в мача са родените в Съединените щати. Само Гетиенс, Макилвъни и Мака не са американски поданици. Те обаче са подали документи за натурализиране и според тогавашните правила на местната федерация имат право да играят за националния отбор. Когато е повикан да играе за “янките”, Гетиенс мие чинии в “Кафенето на Руди” на ъгъла на 111-а улица и “Ленъкс Авеню” в нюйоркския квартал Харлем. В свободното си време играе футбол за Бруукхатън във вече несъществуващата Американска сокър лига, където получава по 25 долара на мач. Гетиенс не е в САЩ като истински емигрант. Студент е в университета “Колумбия”. Роден е на 19 март 1924 г. в Порт-о-Пренс, Хаити. Майка му е хаитянка, а бащата германец. Неговият прапрадядо Томас е родом от Бремен и е изпратен в Хаити от краля на Прусия Фредерик Вилхелм ІІІ като бизнес емисар.
След края на световното първенство в Бразилия Гетиенс отива във Франция, където играе за парижкия Расинг и Олимпик Але. През 1954 г. се завръща в Хаити и започва бизнес с почистване, отглежда рози в градината си и е треньор на футбол на деца. Играе за Етоал Хаитиен и националния отбор. През 1955 г. се жени за своята братовчедка Лилиане, често срещана практика в Хаити по това време. Двамата имат три деца, двама сина.
Въпреки че не се занимава с политика, неговото семейство има интереси в тази сфера. Германският му прапрадядо Томас е бил женен за Леони Дежойе. По този начин той е свързан с Луи Дежойе, който през 1957 г. губи президентските избори от Франсоа Дювалие – Папа Док. Семейството му има връзки и с новия президент, но по-малките му братя са част от групировка изгнаници в Домениканската Република, които оспорват избора на Дювалие. На 8 юли 1964 г. Папа Док се обявява за доживотен президент. Това предизвиква емигрирането на голяма част от семейството на Гетйенс. Той обаче остава, като твърди, че режимът на Дювалие няма да го закача, тъй като е спортна фигура и не се меси в политиката. Още на следващата сутрин обаче героят на Щатите от мача с Англия е арестуван от тайната полиция Тонтон Макутс. Според информациите още същия месец е убит, но тялото му така и не е намерено.
През 1972 г. той е почетен на “Джайънт Стейдиъм” в Ню Йорк в мач между Ню Йорк Космос и отбор от хаитянски емигранти. През 1976 г. посмъртно е приет в американската национална Зала на славата на футбола. Джо Гетиенс е бял, но ролята му във филма “Мачът чудо” е изиграна от тъмнокожия Джими Жан-Луи. Според художествената измислица Гетиенс е вудумагьосник. В действителност това не отговаря на истината. Като повечето хаитянци и най-вече заради европейските си корени той е възпитан и отрасъл като католик.
Веселин Русинов, БЛИЦ
