Доклад на доц. Стефанов разкри какво ще остане от Пловдив при трус с магнитуд 7.1 СНИМКИ

Проблемните сгради са резултат най-вече от липсата на контрол и неработещите институции. В Пловдив кварталите „Филипово“ и „Столипиново“, сградите около двата бряга на река Марица, Старият град и някои части на кв. „Каменица“ са най-уязвими при едно евентуално разрушително земетресение като това в Турция.

Специалисти по строежите обичат да казват: Не ни убива земетресението, убиват ни некачествено построените сгради! А причините за тях са най-вече липсата на контрол и неработещите институции.   

Трусът от последната седмица в Турция го доказа. Представяме ви коментара по темата на доц. Димитър Стефанов, експерт по сеизмично инженерство от Института по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН).   

„В южната ни съседка имат добра нормативна база, добри специалисти с престижни световни дипломи, но и една голяма пропаст между теорията и практиката. Спестяват си куп ключови детайли в строежа -  противоземетръсните шайби примерно.

Ползват пясък от морето (по крайбрежието), а той влошава качеството на бетона. Така допускат сериозни пропуски в изпълнението - некачествени материали, премахване на носещи зидове, неграмотно направени преустройства в партерните етажи - всичко това доведе до този апокалипсис.

Кадри от земетресението показват, че някои сгради падат като лего, буквално за 4-5 секунди - колоните се разрушават и плочите се срутват една върху друга. В същото време други сгради в непосредствена близост са понесли земетресението, без дори да се счупят стъклата на прозорците“, това коментира експертът по сеизмично инженерство доц. Димитър Стефанов, цитиран от Марица“.

Последният му доклад  „Оценка на ефектите от силни земетресения в гр. Пловдив“ дава отговор на въпроси като:

какво ще се случи в Пловдив при едно катастрофално земетресение?

Също какви биха били евентуалните последствия за сградите и хората?

Кварталите „Филипово“ и „Столипиново“, сградите около двата бряга на река Марица, Старият град и някои части на кв. „Каменица“ са най-уязвими при едно евентуално разрушително земетресение, като това в Турция, се посочва в доклада.

„В тези части на града има комбинация от два фактора. От една страна - наличието на стари сгради с по-висока уязвимост, и от друга - много висока интензивност на сеизмичното въздействие“, обясни доц. Димитър Стефанов и допълни: „Резултатите от доклада ни ясно показват, че жилищните сгради са най-уязвими и ще понесат повече щети“.

Той обясни, че още Чирпанското земетресение от 1926 г. показало колко уязвим е Пловдив при подобни бедствия. Тогава най-големите поражения са покрай реката, където са речните наноси. Колкото по-нагоре се отива към хълмовете на града, повредите и разрушенията по сградите са по-малки вследствие на по-здравата земна основа.

И така общият извод от изследването е, че Пловдив е разположен на територия, характеризираща се с много високо ниво на сеизмична опасност. В случай на катастрофално сеизмично събитие с магнитуд 7.1 последствията за града ще са сериозни. Резултатите от изследването показват значителни щети на голям брой сгради, големи социални и икономически загуби.

Най-значимите щети (по отношение на обща застроена площ) се наблюдават в отделни квадранти на кв. "Филипово" и кв. "Столипиново", около двата бряга на река Марица, Стария град и някои части на квартал "Каменица". В тези части на града има комбинация от два фактора. От една страна, наличието на стари сгради с по-висока уязвимост, и от друга страна, много висока сеизмична интензивност (I = 8,3 до I = 8,6).

В числа картината изглежда така -  броят на напълно разрушените сгради ще е 632, което е 0,8% от общата застроена площ. Площта на най-тежко увредените сгради е 9,6% и 3,7% при тежки и много тежки повреди. Ако земетресението е през нощта, броят на жертвите ще бъде около 2 хиляди души, докато броят на ранените ще бъде около 7 хиляди души. Основната причина за това е, че тогава хората са у дома и жилищните сгради са най-уязвими и с най-големи щети и разрушения. Нуждата за тежко пострадали е около 4500 болнични легла.

Икономическите загуби за целия град се оценяват на около 1.604 млн. лв., като най-голяма част се падат на жилищни сгради - 1.368 млн. лева.

„Тази информация не е повод за паника, а трябва да послужи за предварителната превенция на града и жителите му. Проучването ни има за цел да определи количествено ефектите от силни земетресения за града въз основа на точна оценка на сеизмичния риск. Така даваме насоки как да се активира работата на общинските власти, така че неблагоприятните ефекти да бъдат сведени до минимум.

Случилото се в Турция трябва да е сигнал за всички нас, които сме далеч от епицентъра, че трябва непрекъснато да се работи върху оценката на сеизмичния риск. Важно е да се повиши и сеизмичната култура на населението - хората да знаят какво е земетресение и как да действат, когато то се случи“, обясни доц. Стефанов.

От доклада

В Пловдив преобладават ниските сгради до 3 етажа

„Увеличаването на сеизмичните загуби през годините се дължи главно на бързото нарастване на изложеността (наличие на сгради) и населението в земетръсни райони по света. Това до голяма степен важи и за град Пловдив, който претърпя бурно развитие през последните години. Появяват се нови индустриални зони с много нови предприятия.

Хората, които идват да работят в тези фабрики, съответно имат нужда от жилища. Това води до процес на непрекъснат растеж на града. Събирането на повече хора в определен район увеличава влиянието на фактора изложеност, което е основателна причина за по-прецизни оценки на сеизмичността и сеизмичния риск“, четем в доклада на доц. Стефанов. 

Изследването включва всички жилищни и административни сгради без промишлените.

Според височината им те са подредени в четири групи. Повечето от сградите (22357 бр.) могат да бъдат класифицирани като нискоетажни - до 3 етажа, 6092 сгради са в диапазона от 4 до 6 етажа, 2688 сгради са в диапазона от 7 до 9 етажа и само 406 сгради са над 10 етажа.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук