На 1 юни т.г. в района на албанския град Корча в интервал от 7 минути се осъществи двойка земетресения с увреждащо въздействие върху местни остарели неподдържани постройки. Сътресения бяха съобщени от три съседстващи държави – Албания, Гърция и Северна Македония. Последва изобилие от вторични трусове – явление, свързано с близостта на активираното пространство до земната повърхност.

В началото на следващия месец юли броят трусове намаля до 2-3 в денонощие, сравнено с 22 труса на 30 юни, например, и още повече в предходните дни. След около 50 дни (от 22-23 юли) в някои денонощия трусове престанаха да се появяват или бяха единични. И вчера, сряда, в 16:21 местно време активността в района се възобнови, инициирана от земетресение с магнитуд 4.4, съобщава "Фокус".

Досега Европейският център съобщава за реализация на 20 вторични труса с магнитуд 2 и по-голям.

Сред тях, в първите 10 минути след максималния се осъществиха два труса с магнитуди 3.4 и 3.5. Последният засега, с магнитуд 3.6, усетен с интензивност от IV и V степен в епицентъра (неувреждащи сътресения), е отбелязан снощи в 21:23 местно време, т.е. 5 чáса след земетресението с магнитуд 4.4.

Какво показва сравняването на каталозите? За един и същи период от развитието на активността – започвайки непосредствено след появата на първите три усетени труса (магнитуди 4.4, 3.4, 3.5) – Албанският център е регистрирал 23 вторични труса.

Европейският център оповестява само онези с магнитуд 2 и повече, в случая са маркирани 18. Албанският каталог обявява и още по-слаби събития, с магнитуд дори по-малък от 1. Този каталог, обаче, е непълен – липсва информация за сеизмичните събития в 80-те минути след първия забележим афтершок, както и за период от 3 ½ чáса между 18 и 21:23.

След появата на значим афтершок, обявен с магнитуд 3.9 (3.6 по оценка в Европейския център), каталогът изглежда да е с възстановена пълнота . Още една характеристика на албанския каталог е, че на най-слабите трусове са приписани относително големи дълбочини – до 44 км под земната повърхност – неочаквано!

Споменатите особености са присъщи на “забързания домакин”, смутен от неочаквано незавършило активиране на огнище, започнало дейността си още в началото на месец юни. Към това може да се очертае и влиянието на писмо на албанския президент Илир Мета, в качеството си на председател на Съвета за национална сигурност, до премиера Еди Рама, вицепремиера Ерион Браче и министъра на отбраната Олта Джачка на Албания.

Писмото на Президента предупреждава за заплаха в страната: „Сеизмологът Целентис предупреждава за апокалиптично земетресение, което се очаква да разтърси Балканите, то ще бъде 30 пъти по-силно от това, което удари региона на гръцката столица Атина преди няколко дни. Нашата страна е една от най-сеизмично активните в Европа.

По тази причина Албания е заплашена от този природен феномен”. По-нататък в статията се твърди, че Акис Целентис, директор на Институт по геодинамика в Атина, категорично отрича да е правил конкретна прогноза за бъдещ силен трус в региона на Балканите. Цитират се и думите на Целентис, казани във връзка със земетресение с магнитуд 5.3 (5.1 според оценките в Атина), станало на 19 юли на двадесетина километра северозападно от столицата:

„Всички казват, че Атина е устояла. Не е устояла. Представете си, че земетресението беше от 6 степен по скалата на Рихтер или с други думи 30 пъти по-силно. Трябва да сме подготвени…”.