През втората половина на юни 1943 г. голямо наводнение опустошило Златарица и много други селища от Търновския край. Началото на трагедията започнало още в началото на първия летен месец, когато не минавал и ден без обилни валежи, пише в. "Борба".

Ужасът обаче настъпил в събота, 19 юни. Дъждът се разразил в невиждана и незапомнена от 1858 и 1912 г. стихия.

Коритото на р. Бързица, позната на местното население като Голяма река, се изпълнило и преляло. В продължение на 4 – 5 часа буйни водни маси, достигащи 5 – 6 м височина, не само яростно заливали десетки метри земя, но и повлекли големи каменни блокове, пръст, изкоренили вековни дървета, помели масивни двуетажни къщи, унищожили електрическата централа и мрежа, влачели трупове на удавени животни и хора.

Изплашеното население в Златарица веднага започнало борба с водната стихия.

Първата спасителна команда била организирана от участъковия лекар Р. Раданов и от кмета М. Ямаков. Те спасявали жени и деца с… кораби за грозде.

Въпреки положените усилия около 18 души били удавени, а тленните останки на някои от тях били открити дни след страшния потоп.

Трагедията на златарчани била посрещната със съчувствие от търновската общественост и с желание за оказване помощ на пострадалите.

За целта от Велико Търново в Златарица спешно пристигнала войскова част от местния гарнизон начело с генерал Д. Янчев.

В наводненото селище пристигнали още околийският управител Ст. Капарашев с полицейска част, народният представител Ст. Стателов и кметът на Лясковец с 30 работници специалисти, еленският околийски управител Бъчваров, комуто било наредено да използва местното население за спасяване и преодоляване на бедствието.

Плевенският областен инспектор по обществени грижи Мирчев бил натоварен да се грижи за спасителната дейност, като организира народни кухни, спални и възстановяване на пострадалите сгради.

Обезумялото от водния ужас население получило първа медицинска помощ, храна, дрехи (горно и долно облекло, както и цървули).

Част от тези помощи били дарени от жителите на Асеневата столица. Много старостоличани приютили в домовете си останали без покрив семейства.

На 21 юни 1943 в София пристигнала делегация от наводнените селища Златарица и Джулюница, която била приета от министъра на вътрешните работи и народното здраве П. Габровски, на земеделието Хр. Петров и от главния секретар на снабдяването Павлов.

Като първа мярка Министерството на вътрешните работи отпуснало 400 000 лв. за пострадалите.

Министерският съвет приел постановление селищата да бъдат обявени по надлежен ред за пострадали от обществено бедствие.

Били направени и постъпки пред Министерството на благоустройството за незабавно възстановяване на съобщенията, поправянето на пътищата и мостовете в пострадалите райони.

Делегацията положила усилия да помогне на населението и за снабдяването му с необходимия за добитъка фураж. Предприели се редица акции за набиране на средства, в които се включили много граждани от Велико Търново.

Постепенно населението от пострадалите райони преодоляло стреса и жестоките последствия от водната стихия, запазвайки спомена за съпричастността на хората от Великотърновски регион към сполетялата ги беда.

Жителите на Златарица и Джулюница благодарили сърдечно на старостоличани за проявената отзивчивост, а търновци за пореден път доказали, че милосърдието и желанието им за оказване на помощ в критични ситуации са част от духовната им характеристика.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук