С бурно време посрещаме последния ден на месец май. Валежи, гръмотевични бури и моментни ураганни пориви на вятъра се очакват на много места в централните и западните райони на страната. Навсякъде, където вали има опасност от градушки. Температурите през деня - между 19 и 27 градуса.

Валежите ще са интензивни в обедните часове в Западна, след това и в Централна България. Възможните количества са между 20 и 35 литра на квадратен метър за 24 часа. В централните райони на Южна България има условия валежите да достигнат до 60 литра.

Над страната преминава студен атмосферен фронт, с който са свързани валежите и екстремните явления. Атмосферата остава неустойчива в следващите няколко дни. Дневните температури обаче няма да падат драстично и ще се движат в интервала 23-26 градуса в средата на следващата седмица.

Юни също ще започне с валежи, гръмотевични бури и захлаждане. Лошото и променливо време ще преобладават в първата седмица и половина. Едва към средата на шестия месец в годината времето ще се стабилизира. Нови превалявания ще има от 14 до 19 юни, по-съществени в северната половина от страната. В началото на третата десетдневка на юни отново ще има значителна облачност, с валежи главно в северните райони и по Черноморския бряг.

Дневните температури ще достигат 21-26 градуса. Вероятността за по-топло време (температури над 30 градуса) е по-голяма в края на месеца. Средните климатични максимални температури за целия период се очаква да бъдат между 25 и 28 градуса, а средните минимални: между 13 и 15 градуса. Сухият период за месеца се очертава едва между 21 и 30 юни, а валежният във всички останали дни, издава синоптикът Петър Янков за "Труд".  



За по-голямата част от страната това е най-дъждовният месец за годината. Средната сума на валежите в извън планинската част е между 48 и 130 л. на кв. м. Причина за обилните дъждове е честото нахлуване на хладен и влажен океански въздух. При такива обстановки падат краткотрайни, но интензивни валежи, придружени от гръмотевици, а градушките са често явление.

През този месец условията за неблагоприятни атмосферни явления като градушки, проливни валежи и наводнения, са най-подходящи от всички летни месеци. Градушките не са разпределени равномерно в различните части на страната. Всяка година от ледените късове се засягат над 2000 населени места и нанасят щети върху около 2,5 млн. дка обработваема земеделска площ. Най-често това се случва по линията Видин – Свиленград. В източната половина от страната град пада сравнително рядко. Не така бе през миналата година в района на Варна, където имаше няколко случая на валеж от град. Силни градушки е имало и през 1966, 1978, 1971 и 1995 г. По колите на софиянци още има следи от падналата градушка на 26 юни 2002 г. В отделни райони на столицата падналите ледени късове са с големината на едри орехи.

Народна метеорология

Вятър на Петровден носи сняг на Коледа

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин. За юни народната метеорология гласи: Какъвто е юни, такъв ще е декември. Когато на Еньовден (24 юни) овчарското куче лежи свито на кълбо, ще има много студена зима, а ако е проснато, зимата ще е мека. Ако на Петровден (29 юни) духа вятър, по Коледа ще вали сняг.

Не се очакват силни магнитни бури

Повишена слънчева активност само няколко дни

Геомагнитната прогноза за юни показва, че през повечето дни слънчевата активност ще бъде ниска, земното магнитно поле ще бъде спокойно и силни магнитни бури не се очакват. Евентуални смущения в атмосферата и повишение на геомагнитната активност се очаква през между 12 и 16 юни.  Много опасно явление, случващо се през юни, е смерчът. Познат още като торнадо и тромб, той представлява фуниеобразен вихър с вертикална ос, в който скоростта на вятъра надвишава 200 км/ч. В нашата страна рядко се създават условия за образуване на смерч, но има няколко описани случаи. На 1 юни 1906 г във Варна са паднали много риби пренесени от смерч, образуван над морето. Малко хора знаят, че местността Ветровала на Витоша дължи своят облик и наименование именно на смерч. Той се е разразил в следобеда на 14 юни 1956 г.