От три години насам сме потърпевши от непрестанния денонощен лай на кучетата, отглеждани в дворовете на къщите заобикалящи жилищната ни кооперация в гр. София, кв. Орландовци. Това пише до БЛИЦ Теодор Иванов, който разказва за нерадостната съдба на хората, принудени да слушат денонощно кучешкия лай.
Ето какво пише нашият читател:
Обръщаме се към едно от големите и четени електронни издания със следното:
От три години насам сме потърпевши от непрестанния денонощен лай на кучетата, отглеждани в дворовете на къщите заобикалящи жилищната ни кооперация в гр. София, кв. Орландовци. Кучетата на съседите са буквално под прозорците ни. Кучешкият лай на моменти е толкова силен и непрестанен, че не ни позволява да живеем нормално в домовете си и да ги използваме по предназначение, а за тишина, спокойствие и почивка – дори не може и дума да става.
В кооперацията живеем предимно млади семейства с малки деца. Децата ни се стряскат и будят от кучешкият лай. Няма ден, няма нощ. Не може да си отваряме прозорците не само заради кучешкият лай, но и заради миризмата, която се разнася, особено през лятото. Принудени сме да сменяваме новите си дограмите със скъпоструващи шумоизолационни такива, да монтираме външни ролетни щори, да поставяме шумоизолационни панели на стените си, да спим с тапи в ушите – отново, за да се опитаме максимално да ограничим кучешкия вой, но уви, не се получава – нищо не помага.
Неколкократно разговаряхме със съседите и съвсем любезно ги помолихме да вземат мерки, но не срещнахме разбиране, дори напротив – получихме арогантно отношение и пълно бездействие от тяхна страна за разрешаването на проблема. Предпочитат да тормозят цяла кооперация, дори ни призовават да си продадем жилищата и да се махаме, както и, че не ги интересува - кучета винаги ще има. Въпросните ни съседи са служители на МВР и едното куче е полицейско.
Ние, собствените и живущите в кооперацията, питаме: Кой ще ни възстанови нанесените материални и морални щети? Как да накараме едно малко дете да заспи при непрестанният кучешки лай, който е непоносим дори и при затворени прозорци, не само в собствените домове, но и в стълбищното пространство? Принудени сме да живеем като затворници. Ходим на работа ненаспали се и нетрудоспособни!
Не сме против животните. Ценим правото на всяко живо същество да живее нормално, за това и ние искаме да живеем в нормална и спокойна среда, да не ни се нарушават основните конституционни и граждански права. Все пак живеем в непосредствена близост до центъра на столицата на Република България.
Обърнахме се към всички възможни държавни институции, но, уви... без резултат до момента, защото не било в техните компетенции.
На лице е поредният абсурд в "скъпата" ни родина.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
