С официална церемония, организирана от Фондация Българска Памет и Столична община, в София беше отбелязана 1008-мата годишнина от смъртта на цар Самуил.

Официалната церемония се състоя пред паметника на ул. "Оборище" 4 в столицата.

Специално участие взеха Гвардейският представителен духов оркестър към Националната гвардейска част, едни от най-уважаваните български историци и деца от столичното училище “Цар Симеон Велики“.

Десетки граждани, сред които и много деца, поднесоха цветя пред паметника на един от най-значимите български владетели. 


Самуил се обявява за цар през 997 г. след смъртта на Роман - последният наследник на Крумовата династия. Той се утвърждава като български владетел и пълководец в Западна България, след като източната част и столицата Преслав падат под византийска власт през 971 г. 

Настъплението на Източната римска империя, обаче, продължава и на запад. Дълги години Самуил води кървави битки с дошлия на власт през 976 г. византийски император Василий II. През 986 г. край Траянови врата българите нанасят опустошително поражение на византийците. Почти цялата византийска армия е унищожена, самият василевс едва се спасява.

През 989 г. размириците във Византия приключват. Василий II насочва вниманието и силите си изцяло срещу България. Завършекът на кървавия двубой е през 104 г. при Беласишката битка, известна още като битката при село Ключ. 

Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите.

Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец“.

Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира в Преспа два месеца по-късно – на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.

Самуил е един от малкото български владетели, чийто гроб е известен. Той е погребан в базилика „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малото Преспанско езеро. Днес костите на българския цар се съхраняват в Музея на византийско изкуство в Солун.

Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук