Гергана Данданова получава покана да влезе в одеждите на любимата Йовкова героиня като съвсем млада прима в Старозагорския театър, но поради ред обстоятелства тогава проектът на режисьора Григор Антонов не се осъществява. Вече в трупата на театър „Българска армия“, Гергана отново е призована в Града на липите със същата задача при режисьора Ивалин Димитров, моментът обаче не е подходящ – в София репетира „Йерма“ с Диана Добрева, родила е двете си деца и ангажиментите й тук я принуждават да откаже. Сега обаче с постановката на проф. Красимир Спасов на военната сцена всичко си идва на мястото: от две седмици Данданова жъне аплодисменти като красивата добруджанка на родния класик, но с европейски тоалет и модерно себеусещане, съобщава „Монитор“.
Гери твърди, че Албена не й е била идея фикс, не е изпращала за нея сигнали към Вселената, дори предложението на проф. Спасов донякъде я е учудило. „Изненадах се, защото не съм чак толкова млада, а пък в моите представи и в представите на повечето хора тя е още момиче“, казва актрисата с очи и тяло на кошута. Докато произнесе своето „Млада съм, сгреших...“ на финала на пиесата, тя изминава дълъг път към образа. „Знаеш ли колко е странно, в началото си мислех: „Боже, тази жена е толкова далеч от мен с това фриволно поведение, което има, с тази безумна веселост... Със самото си появяване тя трябва да озари всички наоколо – не бях много сигурна дали аз ще мога... Вярно, никога не ми се е случвало да не се усмихна на някого или да не поздравя, но нейната приповдигнатост ми беше малко чужда. С течение на времето обаче започнах да я чувствам близка до сърцето си с неща, които съществуват и в мен – с мечтите й, с желанието да бъдеш щастлив, без да нараняваш другите...“, признава Гергана. Така с работата по ролята започва да преоткрива и себе си.
 
В тази интерпретация Албена е не само надарена с красота, която й навлича хорската злоба и прокобата на съдбата; тя е различният човек в общество, което не приема стърчащите извън редицата – каквото, в крайна сметка, си е останало то и днес. Нейният любим Нягул в изпълнението на Веселин Анчев също е различен със своята потайност и студенина, макар и не толкова одумван, защото е мъж. „Именно затова тези двама души се свързват – различните веднага се „надушват“ и това е една от причините да бъдат заедно“, разсъждава актрисата.
 
В спектакъла Гери и Веско имат страстен епизод, който навярно ще обезоръжи моралистите със своята изящност. „Свалих дрехата си може би два дни преди премиерата. Аз изключително много се свеня от подобни неща и, въпреки че с Веселин се познаваме отдавна като колеги, ми беше доста трудно да извърша този акт. Нямаше как иначе да се покаже такава голяма любов и близост. Професорът разбра, че не може да стане изведнъж, че трябва да се отпусна и ме успокои: „Когато си готова – тогава ще го направим“. Защото това е моето първо събличане на сцена или в кино...“, доверява ефирната брюнетка, чийто абаносови коси покриват хълбоците.
 
Верни приятелки и някои спецове вече са я похвалили, че Албена – първо дръзка, а сетне тревожна и накрая съкрушена след грехопадението, е връх в кариерата й дотук. А ролите й в „Армията“ не са нито малко, нито незначителни – Дездемона в „Отело“, Катерина в „Железният светилник“, и още – в „Много шум за нищо“, „Тартюф“, „Декамерон“, „Завещанието на целомъдрения женкар“, „Ножица трепач“...
 
В своя личен живот Гергана Данданова не е познала терзанията на последната си героиня – никога не е била жертва на дилемата любов или дълг, защото има... дълга любов, закалена в сложното театрално битие. С половинката си – актьорът от театър „София“ Юли Малинов, са заедно от съученици, заедно посещават школата на Бончо Урумов в „Сълза и смях“, заедно влизат в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ, заедно ги разпределят в театър „Гео Милев“ - Стара Загора след завършването, заедно 4 години по-късно проф. Красимир Спасов ги изтегля за участие в столичните си спектакли...
 
Чувствата им се разгарят постепенно и пламват във втори курс, докато Скорпионката и Ракът цял месец репетират и буквално живеят в театъра в Сливен. На следващата година се ражда синът им Кристиан, който вече е на 13, а 7 лета по-късно на бял свят идва и Георги.
 
Куриозното е, че за толкова общи сезони Гергана и Юлиян са били любовен дует на сцената едва веднъж и то отдавна – в „Двамата веронци“ на Шекспир. Във всекидневието обаче Юли продължава да прави редовно малки любовни сюрпризи на дамата на сърцето си.
 
„От дълго време сме в същата професия, нещата от кухнята се знаят, няма място за ревност. Защо да си го причиняваме взаимно?!“, отбелязва актрисата. В театъра тя е късметлийка: има възможност да пробва различни предизвикателства – от комедия през драма до трагедия, затова и партньорите й са твърде различни. „Лео Йовчев, Васил Михайлов, Иван Радоев, Жоро Къркеланов, Веселин Анчев, Тигран Торосян, Влади Виолинов, Асен Кобиларов – имам най-добрите партньори! Винаги са държали здраво и всеотдайно ръката ми!“, категорична е Гери.
 
И връща лентата за един смехотворен свой гаф, който изважда Иван Радоев от обувките в представление на „Много шум за нищо“. Героинята й трябва да се обърне към него с думите: „Аз не ще ви отхвърля, но, честна дума, правя го поради общото настояване. А и с грижа за здравето ви – чух, че напоследък ви била хванала логореята“. Вместо това Данданова прави лапсус и изтърсва: „Чух, че напоследък ви била хванала гонореята“. От този миг нататък спектакълът излиза от релси, защото актьорите не могат да овладеят кикота си.
 
Гергана е позната на зрителите от тв сериалите „Дървото на живота“ и „Връзки“, от клипа към песента на Вида Пиронкова „Имам нужда от една любов“, в който като речитатив звучи гласът на Васил Михайлов. Но родното кино като че ли все още не е открило изразителното й лице. Ходила е и продължава да ходи по кастинги, ала най-често след това чува: „Режисьорът много ви хареса, вие сте чудесна, обаче не се вписвате в шаблона, който му е нужен“. Гергана просто е различна. Но и за това да си извън филмовия бг стандарт понякога си има компенсации.
 
Съвсем скоро Данданова се е снимала в международна продукция редом с митичния Жан-Клод ван Дам. Избрана е да изиграе афганистанска майка, чието дете умира простреляно от американски войник. Разказва: „Ван Дам онемя... После дойде да ме поздрави, каза, че ме обича... Че съм най-хубавото нещо, което е виждал... Че съм дала най-прекрасната игра, която е гледал... Не го споменавам, за да се хваля или да си правя реклама. Но това ме накара да се почувствам значима в цялото, което създаваме“. Такъв комплимент от най-силния, от Ван Дам – звучи...силно, нали? Нека силата бъде с Гери.