Талантливата Мариана Попова е сред певиците с най-разпознаваем тембър и ярка индивидуалност на родната сцена. Още от малка тя е силно привлечена от народната ни музика и няколко години се занимава с фолклорни танци и пеене. По-късно се насочва към поп музиката и завършва поп и джаз в НБУ. Гласовитата изпълнителка представя страната ни на конкурса “Евровизия” с песента “Let Me Cry”, която е включена в дебютния є албум “New Religion”. През 2008-ма година, заедно с Тити Папазов, тя печели благотворителното тв-шоу “Великолепната шесторка”. Мариана не се страхува да експериментира и прави съвместни проекти с много различни изпълнители - Орлин Горанов, Васил Найденов, Азис, Миро, Дани Милев, Дони и Васил Петров, повечето от които са включени в дуетния є албум - “Предай нататък”. От три години има връзка с популярния актьор Веселин Плачков, с когото станаха родители на малката Екатерина.

Ето какво разказва тя в интервю за "Труд".

- Мариана, новата ти песен “Дъжд” вече се радва на голям интерес и превзема музикалните класации. Какво послание отправяш с нея и имаш ли носталгия към сцената, след близо три месечната изолация? 
- Авторът на текста е Александър Петров и посланието, отправено от него е носталгично, много човешко и леко философско - един истински дъжд от емоции.

Той е описал един такъв момент, в който човек си дава сметка, че трябва да е спокоен, да не бърза за никъде и да оценява всеки миг. Разбира се, че имам носталгия към сцената и към концертите, както и към периода, в който бях сама - без децата и семейните отговорности, работех много и бях отдадена изцяло на музиката и изкуството.

- А имаш ли муза и вдъхновение за нови музикални проекти?
- Имам, аз през цялото време имам какво да кажа, особено чрез музиката. На този етап е трудно да записваш и работиш, защото един нов проект си е инвестиция, изисква много средства и трудно се реализира.

Създаването на музика е свързано и със социални контакти, с намиране на спонсори и други неща, така че трябва да си 100 процента концентриран в тази насока. Имам много идеи, но не бързам за никъде. Сега работя върху една много лична балада, по мой текст - “От любовта не се краде”. Боян Христов написа музиката към нея и се получи много силна, епична и мащабна песен.

- За певците и актьорите сегашната ситуация е голямо изпитание. Вие с Веселин Плачков как се справяте със семейния бюджет? 
- Не се справяме - много ни е трудно, защото блокираха абсолютно всичко и аз съм изключително възмутена от тази ситуация и от това, че едни хора излязоха на трибуната и казаха:

“Ами, скъпи артисти, (в скоби ще кажа, че артист означава - музикант, художник, певец, танцьор, актьор) - скъпи артисти, умирайте! На прост човешки език ни казаха точно така, тоест - оправяйте се както можете.

Хубаво, в ресторантьорския бизнес отварят заведенията, но при нас не стоят така нещата, говоря за артистите на свободна практика, те ми дават половин зала, с която няма как да си покрия разходите и аз, де факто съм без работа! При тези, които играят на щат е по-различно, но за артистите на свободна практика това е жесток удар под кръста. Сега идва и летния сезон и хората ще са на почивки, едва ли ще ходят толкова по концерти и в театъра...

Така че, ние с Веселин си седим вкъщи и се чудим как точно ще ни се подредят работите по проектите. Колкото до самия вирус, аз лично не срещнах човек, който е бил болен от корона вирус, а по-скоро от бронхопневмония. Не съм краен фен на конспиративните теории, но тук определено се преразпредели някакъв пазар и нещо се случи в тази посока, но ние простосмъртните няма да разберем какво точно.

- А имаш ли наблюдения как се отразява извънредното положение на вашите колеги?
- Смятам, че повечето мълчат от чисто достойнство. По принцип, егото е силно заложено в 90 процента от артистите и малко биха си признали, че им е трудно. Аз съм от артистите оперирани от его и никога не съм се притеснявала да си кажа, че ми е тежко.

Повечето обаче, според мен от чисто его не разкриват реалните факти, защото си мислят, че така ще са по-удобни и после пак ще ги канят. Аз не съм такъв тип човек, не бих предала себе си и не бих премълчала, че държавата не се справи с тази ситуация и ни обрече на глад! За съжаление, изкуството в България никога не е на дневен ред. Може би управниците повече се вълнуват от парите, които идват от европроектите - как да се преразпределят и кой-колко ще прибере...

- Веселин ли е твоята най-голяма опора в това сложно време?
- Той е моята най-голяма опора по принцип. Преди три години и половина разбрах какво е да имаш опора, преди само си въобразявах, че има някакво присъствие до мен. Сега вече, усещам истинска мъжка опора - такава, каквато може да иска и да има една жена.

- Казват, че големите изпитания засилват любовта. Така ли е при вас?
- Бих казала - да, разбира се. Трудните моменти сплотяват хората, макар и ние да си имаме тежките ситуации, защото като сте двама, няма кой друг да обвиниш и обикновено най-близкият човек до теб все е виновен. Знаеш, че понякога най-близките ти хора го отнасят, но това е и силата на любовта - да простиш, да разбереш, да се поставиш в ситуацията на другия, за да успееш да затвориш очи и уши и да продължиш.

- И двамата с Веско сте супер емоционални. Това не е ли взривоопасно понякога и за какво най-често му се ядосваш?
- Ядосвам му се за това, че изключително вярва на хората, предоверява се и вярва в чудеса, иска да промени света, което е хубаво, но коства много енергия и разочарования.

Той се хвърля винаги с изключителна енергия, след това изтрезнява, а и обикновено у нас все се намира някой, който да ти каже: “Хей, къде се намираш, я, изтрезней малко!” Мен са ме предавали хиляди пъти и всеки път му казвам, че дадена работа няма да стане. На моменти той ми се ядосва, но после ми признава - да, не стана работата...

Нашата Екатерина, която е на година и осем месеца, обаче хубаво ни възпита и вече няма място за излишни взривове и спорове, просто няма време от тичане по детето. В момента тя е на етапа - чак на четири годинки разбрах, че не се казвам - “не”, но е и изключително смешна. Сега се опитва да говори и ни кара искрено да се забавляваме.

- Беше ли бунтарка като малка, коя беше най-лудата ти постъпка като тийнейджърка?
- О, бунтарка не съм била, а винаги бях дълбоко аргументирана, когато исках нещо от нашите. С тях бяхме приятели, това искам да постигна и с моите деца. Най-лудата ми постъпка е може би на бала на брат ми, когато за първи и последен път се напих. Бяхме на дискотека, но родителите ни бяха с нас и те ме прибраха да си повръщам кротко вкъщи. Бях на 17 години, напих се с джин и от тогава не мога да погледна джин.

- Успявате ли да предпазите по-големите ви дъщери от модата сред младите момичета да се гримират силно и да слагат изкуствени мигли, като попфолк певиците?
- О, слава Богу, Андреа учи в Англия вече две години и там не виждам такива неща, те си ходят на училище с униформи. Мария-Магдалена още е на 10 и тя върви по-бебешката от ученичките - метнала се е на майка си и тези неща не я вълнуват толкова. Тя си обича анцуга и маратонките, като мен и в това отношение съм супер спокойна.

- Каква е основната причина да предпочиташ децата ви да учат в чужбина?
- Ами, много е мръсно в България. Мръсно е и в обществото, мръсно е и държавността, във взаимоотношенията, в шоубизнеса и в театъра, навсякъде е много мръсно, просто е много мръсно...

- Какви други теми в страната ни те вълнуват и кога последно се почувства горда, че си българка?
- При мен този псевдо патриотизъм не присъства. За мен успехът на един човек, независимо дали е българин, американец, или французин, си е личен, човешки успех. Смешно е, когато всички псевдопатриоти започват да се обличат в успехите на някого, защото успехът е индивидуална борба и си е за човека, който го е постигнал. Да яхнеш успеха на някой друг не е за мен.

Например, сега гимнастичките ни също имаха много успехи, но те по-скоро ме вдъхновяват, като една човешка история, защото са постигнати с много труд и постоянство. Мога да кажа с какво не се гордея - с цялата свинщина, манталитета и мръсотията в тази държава от най-висше политическо ниво, както и с това да не ти пука да си хвърлиш фаса и обелката от банана на улицата.

По света, на хората, които имат дарба -работят и се развиват им се случват нещата, а тук талантливите хора си седят вкъщи, защото таланта върви със знание какво можеш, но и с ниска амбиция и самочувствие. Талантът седи в ъгъла и чака, той не е напорист, не се натиска и не вика - аз съм много талантлив. У нас, за да успееш трябва да си част от клика, да си концептуален, да си “позитивен” - много френдли, много усмихнат и с много зъби в усмивката, а дали можеш, или не можеш - никой не го интересува, говоря за всяка една сфера.

- Какви филми и сериали следиш в момента?
- Гледам само индийски, за да съм спокойна, че има и такива, снимани по-зле от българските сериали и да знам, че има нещо по-лошо от българското. Шегувам се, разбира се. С Веси си гледаме напоследък един мистичен сериал - “Свръхестествено”.

- Според теб, роля в коя известна продукция би отивала най-много на твоята половинка?
- Лично за мен, ролите му в “Дамасцена” и “Левски” са абсолютно адекватни на характера му. В световен мащаб биха му отивали сериозни роли, защото много ме дразни, че постоянно го сравняват с този сладникавия актьор - Къванч Татлъту. На мен, повече ми прилича на Хю Джакман и много ще му пасне ролята на Върколака в “Х-мен”. Весо е за по-дивашки роли, не го виждам в сладникави сериалчета, а и сценарият е много важен.

- Кой е най-абсурдният, или забавен слух, който си чувала за теб?
- Последният беше много як, че съм бременна в седмия месец! Най-хубавото след това беше, че след кратка диета отслабнах и тогава написаха - “Мариана Попова роди пържолите”. (Смее се.)

- В какво вярваш и какво ти дава сили? 
- Вярвам в себе си, в човека до мен и в нищо друго! Дава ми сили надеждата, че все още има добри и честни хора.