Милчо Левиев неуморно следва музата си през града, през граници, океани и континенти като никога не забравя своите дуалистини корени. А те са - на български музикант както и на джаз импровизатор от световна класа. Той е наистина уникален. Думите са на прочутия джаз музикант и композитор Питър Ърскин, голям приятел на Милчо. Написани са върху корицата на новия албум на Левиев Quiet March, чиято премиера беше във вторник вечер, съобщава „Стандарт”.
Дискът включва 13 композиции, половината от които са нови интерпретации на оригинална филмова музика на маестрото. Сред тях е саундтракът от филма на Ирина Акташева и Христо Писков &bdquo;Понеделник сутрин&rdquo; (1988). С подчертано джазовото си звучене музиката в него се превръща в своеобразен израз на бунта в &bdquo;арестуваната&rdquo; в продължение на 22 години (от 1966 г. до 1988 г.) филмова творба. <br /> <br /> Малко след същото това &bdquo;арестуване&rdquo;, през 1970 г. маестро Левиев емигрира в САЩ и името му на композитор е изтрито от властите от надписите на над 10 филма. В контекста на миналото Quiet March е дълго чакано откровение, жадувана среща с непознатия познат.<br /> <br /> В албума има и неиздавани досега композиции като Odessa Bulgarische, Jumping Old Men, Slav Blues (посветено на саксофониста Алексей Зубов), When Are You Gonna Stop Swinging? и особено въздействащото Quiet March.<br /> <br /> &bdquo;Нина&rdquo; е вторият диск, чиято премиера беше снощи. Той е проект на Вики Алмазиду и Милчо Левиев и съдържа 11 композиции, някои от тях рядко изпълнявани заради сложността си. Двамата музикални съмишленици повече от 10 години преосмислят заедно световното наследство на джаза. &bdquo;Вики има специален глас, чувствен тембър и интелигентно фразиране. Не става дума за изпълнител, а за интерпретатор. Нашите срещи на сцената са безконечно импровизиране, в което гласът и пианото са равни&rdquo;, казва маестрото.<br /> <br /> <br />