Човек и в Depeche Mode да работи, пак се продава. След близо три десетилетия в независимия лейбъл Mute бащиците на синтпопа пристанаха на гиганта Columbia Records. В интервюта Дейв Геън и компания винаги са благославяли издателите, които в началото на 80-те прозряха потенциала зад наивно звучащи парчета като See You и I Just Can’t Get Enough. Позволиха им да израснат от композитори на саундтраци за детска гимнастика до уейв разбойници, които мъдро експериментират с госпъл, блус и рокендрол. Без да задават въпроси и да налагат стандарт на работата. Просто защото Depeche Mode от зле облечено откритие се превърнаха в световна музикална институция.
Очакванията към Delta Machine, тринадесетия албум в дискографията на британците, бяха космически. Мартин Гор говореше за него като за еволюирал хибрид между култовите Songs Of Faith and Devotion и Violator. Крайният резултат обаче е приятно посредствен, коментира &quot;Монитор&quot;.<br /> <br /> Записван сякаш между другото, и с тлъст чек, опрян в слепоочието на триото от Базилдън. За ревностните им фенове Delta Machine е повод за разочарование, а за обикновения меломан е компромис, който ще скъсат от слушане. Защото в него няма куплет или семпъл, който обсебва и става за тананикане. И в двата случая това не охлажда ентусиазма, с който ще си скъсаме ризката от кеф на концерта им в София на 12 май.<br /> <br /> <br />