Умберто Тоци: Днес в Италия няма творци, които да създават песни с такъв емоционален заряд

Само след броени часове щастливците, изпълнили тази вечер зала 1 в НДК, ще бъдат свидетели не, а участници (сигурно сцена и зала ще се слеят в едно) в едно необичайно шоу. Залата ще бъде огласена от любимите на вече трето поколение песни на тримата големи италианци – Ал Бано, Тото Котуньо и Умберто Тоци.

Ще чуем естествено някои от шлагерите на тримата, „позлатени“ като плочи и/или премирани в Сан Ремо, като: „Nostalgia” („Носталгия“) , “Felicita” („Щастие”), „Italiano verro” (“Истински италианец”), „Yesterday, Today” (“Вчера, днес”) и др. Новото и най-магнетичното обаче е, че за първи път тримата – живо олицетворение на прекрасната италианска песен, ще пеят заедно на една сцена, при това в съпровод на Софийска филхармония.

Нашият първи оркестър ще свири под палката на Алтеризио Паулети – гост-диригент на „Мекка”-та на италианската естрада – фестивала в Сан Ремо. Маестро Паулети репетира упорито с нашите филхармоници и дори заради това пропусна и срещата на „тройката” с медиите в понеделник. Специално от Лондон, за да озвучи концерта в НДК, пък долетя Матео Чифели, един от най-търсените звукоинженери в света, работещ и с легендата Том Джоунс.

Проектът за съвместен концерт на „могъщата италианска тройка” е фактически замислен в Германия, но неговата премиера стана възможна именно у нас благодарение на енергичните усилия на музикално- продуцентската компания „Жокер медиа”. Впрочем именно „Жокер медиа” представи за първи път на родна сцена редица „звезди” на естрадната и оперната музика. Явно и сега примерът ни е заразителен, защото, както сподели винаги усмихнатият Ал Бано, (с неизменната панамена шапка на главата), на тримата вече са предложени осем подобни концерта във Франция, включително един в парижката зала „Олимпия”.

„Знак и решение на съдбата е, изтъкна Умберто Тоци, че тримата се събрахме на една сцена. Щастливи сме да направим този концерт с такъв прекрасен оркестър, като Софийска филхармония. Велико чувство е да пееш пред симфоничен оркестър“.

В отговор на мои въпроси за тенденциите напоследък в италианската забавна музика, има ли признаци на криза в нея, виждат ли те тримата свои достойни приемници като автори или изпълнители, „говорителят” в случая на „могъщата италианска тройка” Умберто Тоци бе пределно откровен: „Смятам, че нямаме такива приемници. Ние сме от поколението, което през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век успя наистина да композира и изпее чудесни песни. Като че ли обаче въображението и новаторството, вдъхновени от „Бийтълс”, липсват днес на поп-музиката в световен мащаб. Що се отнася до Италия, то за признаците на застой и криза вината не е толкова у младите певци и таланти. По-скоро липсва онази структура, онази организация на звукозаписа, на продуцентството, която имаше преди. С големите продуценти по наше време бяхме като едно семейство. Те бяха не само бизнесмени, а преди всичко също творци. Те ни подпомагаха, дори подтикваха да разгръщаме по-пълно своя талант и така се родиха „вечни” песни. Днес в Италия няма такъв тип структура, която да подтиква младите към пълна изява в поп-музиката. Последните най-ярки звезди според мен са Джованоти, Тициано Ферра (б.а.- Тоци учудващо поне за мен не спомена Ерос Рамацоти). Няма творци, които да пишат песни с такъв емоционален заряд, каквито изпълнявахме и изпълняваме ние“.

Впрочем независимо, че Ал Бано и Умберто Тоци се появиха в ТВ студиото в понеделник вечер по време на „Гласът на България” и дори за „аперитив” пред днешния им концерт изпяха един от хитовете си, Тоци бе критичен и към този формат. Той не одобрява типа риалити шоу и е твърдо на мнение, че не това е начинът в ТВ шоу да бъдат намерени истинските артисти. Те трябва да се търсят на улиците, в заведения, където пеят някои самородни таланти.

Найден МАРИНОВ