„Аз съм българче“ е едно от най-емблематичните патриотични стихотворения на Иван Вазов, което възпитава родолюбие и национална гордост у поколения българи.

То е част от стихосбирката „Детска глътка“, публикувана през 1883 г., и е насочено към най-малките читатели, като цели да събуди в тях любов към родината и народните традиции.

Стихотворението е написано в проста и достъпна форма, като чрез три строфи изразява възторжената гордост на детето, което заявява своята принадлежност към България.

То подчертава красотата на природата, богатата история на страната и желанието на лирическия герой да служи на отечеството си.

„Аз съм българче“ остава едно от най-разпознаваемите произведения в българската литература и често се изучава в училище, като символ на патриотизма и националното самосъзнание.

Аз съм българче

Аз съм българче, и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
сичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче, и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.