„Обесването на Васил Левски“ е едно от най-въздействащите стихотворения на Христо Ботев, посветено на гибелта на Васил Левски. Написано е вероятно към края на 1875 г., защото не е включено в "Песни и стихотворения". Напечатано е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

За първи път е публикувано във вестник „Нов Български Лъв“ в Букурещ. 

„Обесването на Васил Левски“ е лирическо произведение (елегия) на Христо Ботев. Макар че е художествена фикция, то има за повод реално събитие.

По думи на съвременници и приятели, в продължение на три години Ботев винаги носил със себе си текста на стихотворението, за да го редактира. Това е нетипично за писателя, който често пишел стихотворенията и статиите си на един дъх.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.