"Да се завърнеш в бащината къща" е едно от най-известните стихотворения на българския поет Димчо Дебелянов. То е носталгично лирично произведение, което изразява копнежа на поета към детството, семейството и изгубената хармония на родния дом.

Стихотворението е автобиографично, тъй като самият Дебелянов напуска родния си дом (Копривщица) и прекарва живота си далеч от него. Това произведение се превръща в едно от емблематичните за българската лирика и често е възприемано като символ на изгубената младост.

Да се завърнеш в бащината къща…

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха —

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!